Производството е по реда на чл. 87 Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 от Адиминстративнопроцесуалния кодекс / АПК/.

Образувано е по жалба на А. И. А. от мъжки пол, род на 28.07.1986г. в гр. Б., гражданин на Ирак, арабин по народност, вероизповедание мюсюлманин - сунит, неженен против решение № 153 от 30.03.2011г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В жалбата се съдържат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по 146 от АПК. Моли съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган с указание да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.

Ответникът по жалбата - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и излага съображения относно законосъобразността на административния акт.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от адресата на оспорения административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Образуваното по молбата за статут, вх. № Ж-721 от 12.07.2010г. Напуснал е легално Ирак, а в България е пристигнал нелегално.Самоличността му е установена

В молбата за закрила жалоподателят е изложил бежанската си история, в която изтъква причини - страх за живота и здравето си, произтичащи от факта, че е бил от заможно семейство, баща му е привърженик на партията БААС, на работа е получавал заплахи е твърди, че че е бил обект на...