Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Стоянова, в качеството й на пълномощник на А. А., срещу решение № 625 от 03.01.2008 г., постановено по адм. дело № 5223/2007 г. от Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се сочат и мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи не взема становище.

Процесуалният представител на ВАП пледира за недопустимост на жалбата пред решаващия съд. Счита, че оспореният акт няма белезите на индивидуален административен акт, поради което не е годен за оспорване пред съда.

Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е била заповед рег. № ЗДМ-1074 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП - МВР, с която А. А. - гражданин на Р. А., е бил настанен принудително в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че чуждият гражданин е без документи за самоличност, с постановени откази от Председателя на ДАБ при МС на РБ да му бъде предоставен статут на бежанец, а на 06.01.2006 г. е изтекъл и срокът на разрешеното му временно пребиваване в РБ. Приел е още, че със заповед рег. № ЗДМ-1073 от 17.10.2007 г. на директора на дирекция "Миграция" при НСП-МВР му е била наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в РБ за срок от 10 години", въз основа на която е била издадена и оспорената заповед за принудително настаняване в СДВНЧ. При тази фактическа установеност съдът е приел, че...