Производството е образувано по касационната жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - А. С., чрез пълномощника си, против решение 8381 от 30.12.2013 год., постановено по адм. д. 8718/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена издадената от директора заповед ОЧ-39/ 7.07.2013 г., с която на чужденеца Е. Г. е приложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от 5 години". Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с оглед безспорно приетите фактически установявания органът е приложил материалноправната норма според точния й смисъл, като е съобразил обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Е. Г. жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

О. Е. Г., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Релевантната фактическа обстановка е подробно изложена от първоинстанционния съд, кореспондира с представените по делото относими доказателства и не следва да се излага повторно. Спорът е по приложението на материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена от компетентния орган за т

ова, че лицето Е. Г. (EDOUARD GRIGORIAN), при опит за напускане на страната с полет W64321 за гр. Б., Франция, е представил на гранично-визовия контрол неистински/подправен арменски паспорт и истинска карта за пребиваване във Франция, валидна до 30.04.2023 г. Директорът на РД "ГП"-А. С. е посочил като правно основание за издаване на акта разпоредбите на чл.42з, ал.3 и ал.4, вр. с чл.10, ал.1, т.7 и т.22 от ЗЧРБ.

Според органа чужденецът е направил опит да излезе от страната чрез използване на неистински

документ - арменски паспорт, както и че има данни за целта на влизането му - да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава.

За да отмени оспорената заповед, първоинстанционният съд, въз основа на изложените от административния орган фактически констатации, е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Заключил е, че не е приложена нормата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, тъй като издателят на акта не е отчел изискуемите по силата на цитираната правна норма обстоятелства - продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Р. Б., категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците

или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Приел е, че заповедта не е мотивирана, издадена е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, поради което е незаконосъобразна.

Съдът е развил съображения, че задължителността на тази преценка следва и от относимото към националната правна уредба европейско законодателство - Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.

Касационната инстанция счита обжалваното решение за правилно, но по различни от изложените съображения.

По делото безспорно е установено, че чужденецът е влязъл в страната през Дунав мост на 24.05.2013 г. и е искал да я напусне с полет за Франция на 6.07.2013 г.. При извършената проверка от граничните служби е установено, че има валидна/истинска френска карта за постоянно пребиваване до 2023 г., но подправен арменски паспорт.

Въз основа на данните по преписката е установено, че Григориан е роден в Грузия, той е от арменски произход, но такова лице не съществува арменските регистри. Чужденецът има валидна социална осигуровка във Франция; постоянен адрес в гр. Т. (Индре-е-Лоар), където живее със съпругата си Ф. Б. - френска гражданка, и роденото от брака им дете С. Г.. Обстоятелството, че чужденецът има връзка с М. Д. И., българска гражданка, е установено както пред органа, така и пред съда. Според показанията й пред първоинстанционния съд, те са се запознали във Франция, но след като тя се прибрала в България, той няколко пъти пътувал до страната, за да се срещат.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществено от фактическа страна посоченото от органа правно основание по чл. 42з, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 10, ал.1, т. 22 от ЗЧРБ, тъй като по никакъв начин не е доказано намерение на Григориан да използва страната като транзитен пункт към трета държава. Той е чужденец, с разрешение за постоянно пребиваване в друга държава - членка на ЕС, осъществяващ пътуване именно към страната, в която има разрешение - Р. Ф..

Действително изискващият се и представен от чужденеца документ - паспорт, е подправен. Но приложената спрямо Григориан принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от пет години" за нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ е незаконосъобразна, тъй като лицето е гражданин на трета страна, който е член на семейството на европейски гражданин на друга държава-членка и има национално право на дългосрочно пребиваване. Гражданите на държавите-членки на ЕС и членовете на техните семейства - граждани на трети страни, имат право на свободно движение в страните от съюза, което без ограничения може да се осъществява в срок до 3 месеца. Чужденецът е пребивавал в страната по-малко от три месеца. Като член на семейство на европейски гражданин, спрямо него е неприложима Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. на ЕС.

С Директива 2003/109/ЕО се регламентира статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трета страна. Според разпоредбата на чл.14 от тази Директива, дългосрочно пребиваващият може да пребивава във втора страна-членка за упражняване на стопанска дейност; с учебна или професионално-квалификационна цел или с друга цел. Като постоянно пребиваващ в страна от ЕС и член на семейство на европейски гражданин от друга страна-членка на ЕС, Е. Г., по аргумент на по-силното основание, има право на свободно придвижване и пребиваване в страната. Спрямо него е неприложима наложената му принудителната административна мярка, тъй като ограничението в този случай изисква единствено да се установи, че заинтересованият представлява заплаха за националната сигурност и обществения ред. В тези случаи, обаче, се взема предвид сериозността на нарушението за всеки конкретен случай. За тези релевантни обстоятелства няма данни да е извършена проверка от страна на административния орган, нито са изложени мотиви в тази връзка.

Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 8381 от 30.12.2013 год., постановено по адм. д. 8718/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

Т.В.