Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. . Образувано е по касационна жалба на Р. И. К. от гр. Р., чрез процесуалния му представител, против Решение 42/19.12.2013 г., постановено по а. д. 404/2013 г. по описа на Административен съд Русе (АСРс).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на АСРс е отхвърлил като неоснователна жалбата на Костадинов против Заповед з-677/25.09.2013 г. на началника на П. Р. управление Полиция, Русе (РУП) с която, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм. , му е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 месеца.

Недоволен от решението, Костадинов го обжалва. Счита, че то е неправилно като необосновано и незаконосъобразно, като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени заповедта на началника на Първо РУП.

Ответната страна началникът на Първо РУП, не взема становище по касационната жалба.

За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АСРс. К. оспорва приетото от съда, като се позовава на изложените от него доводи в представената писмена защита пред първата съдебна инстанция. Въпреки недопустимостта на изложените доводи, обосноваващи тезата му за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и касационните доводи за неправилност и в частност за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на постановеното съдебно решение, ВАС ще ги разгледа.

Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на АСРс е деклариран, но неконкретизиран. Същият може да се извлече от съдържанието на касационната жалба. Твърди се, че АСРс е подходил избирателно, като се е позовал на обясненията, дадени само от четирима свидетели на случилото се, а тезата на жалбоподателя не е била проверена с всички възможни начини и средства. Доводът е неоснователен. Показанията на далите заявления служители Д. Н. (л. 30), Я. Г. (л. 31), Е. Б. (л. 36), О. И. (л. 37), С. Н. (л. 43) и Т. Р. (л. 44) установяват по категоричен начин, че именно Костадинов е произвел изстрели на посочената дата, място и час, с пистолет Макаров, какъвто му е зачислен служебно. Случаят е бил коментиран следващия ден от почти всички останали служители, които не са присъствали при произвеждането на изстрелите, но са чули за такива от страна именно на Костадинов, а не от някой друг. Обстоятелството, че пистолетът с който са произведени изстрелите не е намерен на следващия ден от началника на група ТП в Първо РУП Г. И. Г. в багажа на Костадинов, а е намерен газов такъв, различаващ се от зачислените служебни оръжия не води до извод, че касаторът не е произвел изстрели. Очевидците са категорични като служители на МВР, които добре познават и на които е зачислено също такова оръжие, че именно наказаният е стрелял и това е станало с пистолет Макаров. Това, че в заповедта не е посочено с кой точно пистолет Макаров е стрелял Костадинов със зачисления лично на него или с друг, е лесно обяснимо. Той е отричал произвеждането на изстрелите и не го е показал на началника си. С оглед присъствието на показанията на всички разпитани служители, това очевидно е защитната теза на Костадинов, която се опровергава от показанията на далите сведения негови колеги, посочени по-горе.

Касационният довод за необоснованост на решението е само деклариран в касационната жалба. Същият не е конкретизиран и обоснован, като липсва конкретно посочване кой фактически извод на съда на кое точно събрано доказателство по делото противоречи. По посочената причина ВАС е лишен от възможността да го разгледа и обсъди и той да получи обоснован отговор.

При така установеното от фактическа страна от АСРс, което се възприема изцяло и от настоящият касационен състав, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с твърдението, че е нарушен чл. 186 от ЗМВР отм. - не е било съобразено от АСРс, че заповедта е издадена от орган, непритежаващ необходимата компетентност за това. Той също е неоснователен. Съгласно нормата, директорите на дирекции в МВР, вкл. областните такива, назначават държавните служители от категории Г, Д и Е. Служителите на длъжности от категориите А (с изключение на главния секретар на МВР), Б и В се назначават от министъра, на основание чл. 185, т. 1 от ЗМВР отм. . Твърди се, че предвид посочените разпоредби и притежаваната от гл. инспектор И. Б. категория В, Заповед на директора на Областна дирекция на МВР Русе з-3293/30.07.2013 г. (л. 53) с която е разпоредено Беджев да замества началника на Първо РУП, е нищожна. Иска се от съда упражняването на косвен контрол за незаконосъобразност на тази заповед и обявяването й за нищожна. Доводът е неоснователен. Посочените норми на чл. 186, ал. 1 и чл. 185, т. 1 от ЗМВР отм. , касаят назначаването

на държавните служители на длъжности от посочените категории. В случая не е налице назначаване на Беджев на длъжността началник на Първо РУП, а е определено той да замества

назначения такъв за времето, докато последният е отстранен от министъра от длъжност. Предвид ограниченото време на действие на тази заповед и с оглед правомощията на директора на ОДМВР по чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗМВР отм. , заповедта е валидна, а не - нищожна. По посочената причина, обжалваната по делото Заповед з-677/25.09.2013 г. на началника на Първо РУП също е валидна като издадена от орган, притежаващ необходимата за това компетентност, съгласно чл. 228, т. 4 от ЗМВР отм. .

При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение 42/19.12.2013 г., постановено по а. д. 404/2013 г. по описа на Административен съд Русе. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Ч./п/ И. С. А.И.