Производството е по чл. 208 от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "МДТ" , община Б. против решение по адм. д. 923/2013 г. по описа на АССО в отменителната му част. Иска отмяна с оплаквания за материална незаконосъобразност и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди, че имотът се намира в строителните граници на общината, общината е предоставяла и трите услуги за процесния период от време. Недопустимо е в настоящото съдебно производство, в което се проверява правилността на АУЗД да се извършва съдебен контрол за законосъобразност на Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. След като съдът е определил такъв предмет на спор е следвало да даде указания за представяне на доказателства. Решението по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ на общинския съвет е предмет на отделно административно производство. В това производство съдът няма правомощие да осъществява косвен съдебен контрол.

Ответната страна "С. Б." ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че в случая няма доказателства за реално предоставяне на услугата и такса не се дължи. Освен това дружеството не ползва услугата, поради което и на основание чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ не дължи такса. Правопораждащият юридически факт не е подаването на декларацията от страна на собственика, а неизползването на имота. Това е хипотеза различна от освобождаването по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Разпитаният свидетел доказва, че от имота не са извозвани боклуци. При определяне размера на таксата по чл. 67, ал.1 от ЗМДТ таксата се начислява в левове според количеството на битовите отпадъци и само ако не може да се установи количеството се преминава към определяне на таксата в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общината.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като при определяне на таксата за битови отпадъци е нарушен материалния закон.

Върховният административен съд, V...