Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Моника 91" ЕООД със седалище гр. В., представлявано от управителя П. П., срещу решение 3001 от 26 ноември 2013 година, постановено по адм. дело 3185/2013 година по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед КД-14-03-1626/24 юни 2013 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. В..
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Началникът на СГКК гр. В., конституиран като ответник в касационното производство, не е заявил становището си по подадената касационна жалба.
Другият ответник "Росица 73" ЕООД със седалище гр. В., представлявано от управителя Р. Л., чрез адв. Д. В., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения да това излага в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Росица 73" ЕООД срещу заповед КД-14-03-1626/24 юни 2013 година на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменение на КК и КР, изразяващо се в заличаване на "Росица 73" ЕООД в кадастралния регистър като собственик на поземлени имоти с идентификатори 10135.2012.143 и 10135.2012.144 и вписване като такъв на "Моника 91" ЕООД. Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е правилно.
С разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) законодателят е посочил, че непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия текст се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и от пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на КККР, както обосновано е приел и административния съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници.
От данните по делото е установено, че "Росица 73" ЕООД, вписано в КР като собственик на процесните имоти с идентификатори 10135.2012.143 и 10135.2012.144, не е подписал акта за исканото от "Моника 91" ЕООД изменение. На мястото под акта, отредено за поставяне на подпис на заинтересувания собственик е отбелязано, че тази част не се подписва на основание чл. 62, ал. 5
от Наредба 3/2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
. Цитираната норма визира две хипотези, при които актът за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните страни. Първото изключение касае изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а второто се отнася за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В случая не е налице нито една от двете хипотези, тъй като вписването на "Моника 91" ЕООД като собственик не е станало в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за материално право, а въз основа на постановления за възлагане на недвижим имот от частен съдебен изпълнител. Доколкото второто предвидено в цитираната норма изключение противоречи на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, то не следва да се прилага от съдилищата чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. След като никоя от хипотезите на посочения в акта за непълноти и грешки текст не е налице, то съставения акт, както обосновано е приел и административния съд, е следвало да бъде подписан от заинтересувания собственик. Обратното означава наличие на спор за материално право, което изключва издаването на заповед със съдържание като оспорената.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки направеното искане и изхода на делото, на ответника по касация "Росица 73" ЕООД, не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 3001 от 26 ноември 2013 година, постановено по адм. дело 3185/2013 година по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Н.Д.