Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фондЗемеделие против решение 88 от 06.01.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 8925/2012 година.

С обжалваното решение, по жалба на Г. С. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-020-6500/4002 от 30.06.2012г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Р.на агенция, с което е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ сума в размер на 54736,39 лева; по схемите за национални доплащания на площ-сума в размер на 4441,8 лева; плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони сума в размер на 15255,63 лева и е наложена санкция за бъдещи периоди по НР2 сума в размер на 9 856,74 лева. Със същото решение преписката е върната на административния орган за произнасяне в 1-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагане на закона и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разниске в размер на 1265,04 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост чл.209, т.3 АПК. О. Г. С. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е частично основателна.

Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо, индивидуализирано по-горе. С него на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по заявените от него мерки, тъй като в резултат на проверки на място са установени недопустими за подпомагане площи, които са в процент, водещ до санкциониране на цялата заявена площ, а процента недопустимост по мярка НР2 е такъв водещ и до налагане на санкция за бъдещи периоди.

Съдът е установил допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, които е преценил като съществени. Като такива нарушения съдът е възприел несъотвествия в заповедите за извършване на проверка на място на площите, заявени от жалбоподателя. Съдът е констатирал по двете заповеди несъответствие в датите на проверката на място и сроковете, в които тези проверки да бъдат извършени.

Съдът е приел също така, че направените изводи от проверките на място са от лица без право да проверяват кандидатите за финансово подпомагане, както и че тези проверки са направени няколко месеца след подаване на заявлението за подпомагане, поради което не може да се приеме, че констатациите от тях съответстват на действителната обстановка към месец май 2011г., когато са подадени заявленията за регистрация и подпомагане.

Съдът е приел, че икономическото образование, което имат инспекторите, извършили проверките на място, не може да бъде основа за изследване на заявени за финансово подпомагане площи. Направил е извод, че за да бъде изследването адекватно на действителната фактическа обстановка, то е следвало да се извърши от служители, завършили агрономство или неговите направления, тъй като само изводите на компетентни лица могат да предоставят информация, с какво и как е засят един парцел, какви са културите, които се отглеждат, при разоран терен-има ли засяти култури, дали парцелът е предназначен за пасище или е изоставен от страна на заявителя.

Съдът напълно е възприел заключението на комплексната съдебно-техническа и агрономическа експертиза, което подробно е възпроизвел в решението си. Съдът е кредитирал изводите на вещите лица относно недопустимите площи за всяка една от мерките за изплащане на финансова помощ, приемайки, че по СЕПП от декларираната площ 244,3 ха е установена допустима за подпомагане площ от 207,14 ха и недопустима 37,2 ха, като процентът на недопустимата за подпомагане площ е 17,96% . Съдът е формирал извод, че процентното съотношение на недопустимата за подпомагане площ към установената е над 3% или над 2 ха до 20%, поради което санкционираната площ съгласно чл.58 от Регламент 1122/2009 следва да е удвоеният размер на наддекларираната площ, който в конкретния случай е 74,4 ха.

Съдът е формирал извод, че ответникът неправилно е отказал изплащането на поисканата сума в размер на 54736,39 лева.

По мярката СНДП, съдът отново е кредитирал напълно констатациите на вещите лица, приемайки че от декларираната 148,06ха площ, допустима за подпомагане е площ в размер на 138,15 ха и недопустима в размер на 9,91ха, чийто процент е 7,17%. Съдът е преценил, че при тези данни размерът на санкционирата площ на осн. чл.58 от Регламент 1122/2009 следва да е удвоеният размер на наддекларираната площ, т. е в конкретния случай това са 19,82 ха.

Направен е извод от съда, че ответникът неправилно е отказал изплащането на поисканата сума в размер на 4441,9 лева.

Въз основа на констатациите на съдебната експертиза, съдът е приел, че по мярка НР2 установената допустима площ за подпомагане е 209,37 ха, а недопустимата за подпомагане е 77,31 ха, която е в процент 36,93%. Съдът е приел, че ответникът правилно е приложил чл.16 от Регламент 65/2011г. отказвайки изцяло изплащане на поисканата сума, но незаконосъобразно е наложил санкция за бъдещ период в размер на 9 856,74 лева.

Настоящият съдебен състав преценява решението като частично неправилно по следните съображения:

Неправилно административният съд е преценил, че проверките на място са извършени незаконосъобразно. Необоснован е изводът му за наличие на несъответствие в заповедите за извършване на проверките. Логичният извод, който следва от преценяваните заповеди (заповед 202813/03.10.2011 г., подписана от главен експерт и началник отдел на Регионалния технически инспекторат-Ямбол и Заповед 202813/17.10.2011г., издадена и подписана от същите длъжностни лица) е, че проверката е разпоредена с първата заповед, която съдържа реквизитите по чл.26б, ал.3 от ЗПЗП, а с последващата заповед е удължен срокът на проверката.

Настоящата инстанция не споделя съмнението на административния съд относно обстоятелството - проверките на място осъществени ли са реално. Съгласно чл.26б, ал.4 от ЗПЗП доказателственото средство за това обстоятелство е писмен документ доклад за извършената проверка на място. По делото се намира контролен лист за проверка на място (лист 83-165) от делото, който обективира резултатите от проверките, подписан е от проверяващите експерти и има данни (уведомителното писмо до Г. С., лист 167 от делото), че е изпратен на жалбоподателя. Истинността на този документ не е оспорена от жалбоподателя, поради което за съда не е била налице пречка да го кредитира и обсъди съвместно с другите събрани по делото доказателства. Документът е издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, поради което следва да се квалифицира като официален документ. Този документ доказва, че проверки на място на заявените от жалбоподателя парцели са извършени от длъжностни лица на ответника. За това обстоятелство свидетелства и един от свидетелите, посочени от жалбоподателя, който на въпроса Имало ли е проверка?, отговаря Може да са идвали, а на въпроса Видял ли си хората, отговаря Чух, че са идвали, но не съм ги виждал. Това обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания, дадени под страх от наказателна отговорност на разпитаните като свидетели експерти, извършили проверката.

Неправилен е изводът на съда за недопустимост на отказа за подпомагане, тъй като е мотивиран с данни от проверки, извършени месеци след подаване на заявлението и приключване на стопанската година. Проверките на място не са ограничени със срок, в който да бъдат извършени. От друга страна, в конкретния случай в по-голямата си част са заявени за подпомагане площи със заявени култури лозя, постоянно затревени площи, костилкови овощни видове, семкови овощни видове, които са многогодишни и чието съществуване не е ограничено в рамките на стопанската година. По отношение на площите със заявена група култури зърненожитни култури, проверката на място е установила съществуването на тези култури, а е установена разлика в площите в резултат на измерване със GPS. Единствено по отношение на заявените площи с медицински и ароматни култури, проверката, в резултат на визуален контрол е установила недопустимост на заявеното.

Неправилен е изводът на административния съд, че експертите, извършили проверките на място нямат необходимата компетентност за изследване на площи, заявени за финансово подпомагане. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжност експерт-СПМ в отдел Регионален технически инспекторат в администрацията на ДФЗ е, че в изискванията за заемане на длъжност, като предпочитана специалност, по която е придобито образованието са посочени икономика, инженерна, агрономство. Установено е от съда, че експертите в конкретния случай имат икономическо образование.

От друга страна, заинтересованото лице в хода на обжалването на уведомителното писмо има възможността посредством ангажираните от него доказателства, да опровергае констатациите на експертите, залегнали в основата на преценката на компетентния орган, така че евентуалните грешки в преценките на експертите да бъдат преодоляни.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд за допуснати от административния орган съществени административнопроизводствени нарушения.

По делото пред административния съд е прието заключение на комплексна съдебно-техническа-агрономическа експертиза. Заключението не е оспорено от страните, изготвено е от компетентни експерти - специалисти в своята област, поради което правилно е кредитирано от съда. Видно от заключението е, че с него се опровергават част от констатациите на експертите, извършили проверките на място, в резултат на което се намалява недопустимата за подпомагане площ по различните мерки. Правилни са изводите на административния съд, че в резултат на това намаляване се намалява и размера на санкционираната площ по две от заявените мерки и не се стига до определяне на санкция за бъдещ период по третата. При тези верни изводи, съдът е постановил неправилно решение, отменяйки изцяло уведомителното писмо, а не само в частите, за които е установена неговата незаконосъобразност.

С оглед събраните по делото доказателства, уведомителното писмо се явява незаконосъобразно в следните части: по СЕПП в частта, в която е отказано оторизиране на сума за подпомагане за разликата над 74,4 ха; по СНДП в частта, в която е отказано оторизиране на сума за подпомагане за разликата над 19,82 ха, както и в частта, в която по НР2 е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 856,74 лева. В тази част, уведомителното писмо правилно е отменено от административиня съд.

Неправилно обаче, съдът е уотменил уведомителното писмо в частта, в която по СЕПП се отказва оторизиране на сума за 74,4 ха; по СНДП относно отказа да се оторизира сума за 19,82 ха и по НР2 относно отказа да се оторизира цялата поискана сума за цялата заявена площ.

По изложените съображения, следва да се отмени решението на административния съд, в частта, в която е отменено уведомителното писмо в частта, както следва: по СЕПП относно отказа да се оторизира сума за 74,4 ха; по СНДП относно отказа да се оторизира сума за 19,82 ха и по НР2 относно отказа да се оторизира цялата поискана сума за цялата заявена площ.

С оглед изхода на спора следва да се промени решението и в частта му относно постановеното по отговорността за разноски. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер пропорционален на уважената част от жалбата му. Изчислени по този начин дължимите разноски на жалбоподателя са в размер на 777 лева.

На ответника, с оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да му се присъди в размер пропорционален на отхвърлената част на жалбата. Изчислено по този начин юрисконсултското възнаграждение е в размер на 60 лева.

Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 88 от 06.01.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 8925/2012 година в частта, В КОЯТО по жалба на Г. С. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-020-6500/4002 от 30.06.2012г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Р.на агенция В ЧАСТТА, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за 74,4 ха; по СНДП относно отказа да се оторизира сума за 19,82 ха и по НР2 относно отказа да се оторизира цялата поискана сума за цялата заявена площ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Г. П. С. от гр. Б. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. 02-020-6500/4002 от 30.06.2012г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Р.на агенция В ЧАСТТА, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ за74,4 ха; по СНДП относно отказа да се оторизира сума за 19,82 ха и по НР2 относно отказа да се оторизира цялата поискана сума за цялата заявена площ.

ОТМЕНЯ

решение 88 от 06.01.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 8925/2012 година в частта, В КОЯТО на Г. С. са присъдени разноски за разликата над 777 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата му част.

ОСЪЖДА

Г. П. С. да заплати на Държавен хонд Земеделие-Разплащателна агенция юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. Х.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. А.а/п/ С. Б.

И.А.