Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Р. Д. Х. от гр. Х. против решение 7360 от 26.11.2013г., постановено по адм. д 7141 по описа за 2012г. на Административен съд - София град . Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" вписмено становище оспрова основателността на същата.
Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба еподадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поред което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил оспорването на Р. Д. Х. на
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010г. по УРН 234150 изх. 02-240-6500/3158/02.10.2011г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие"
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният инидвидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствениет правила и материалния закон.
Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно . Спорът по делото и относимите за него факти за били установени всестранно и пълно с допустими доказателствени средства. Въз основа на същите е изграден правилен и обоснован извод за законосъоразност на административния акт. Съдът е установил, че
с оспореното уведомително писмо от 02.10.2011г. ответникът е отказал да одобри финансово подпомагане по СЕПП , по СНДП и по НР 1 в размер на исканите суми, като е приел, че процента на несъответствие -76,81% от цялата заявена площ по СЕПП и НР1,както и процента 31,37% по СНДП съобразно правилото на чл.58 ал.3 от Регламент 1122/2009г води до извода, че на жалбоподателя не следва да се отпуска помощ по посочените програми. Отделно от това е наложил санкции за бъдещ период и по двете мерки, както следва по СЕПП-19716,04лв, по НР1-15646,40лв. Жалбоподателят е подал общо заявление за плащания на площ 2010г. с УРН 234150, с което е заявил и декларирал за подпомагане по СЕПП 35 броя парцела с обща площ от 248,07 ха и същите са идентифицирани с техните номера. Същите парцели са заявени и декларирани по програмата НР1,а по схемите за национални доплащания за площ са заявени общо 7парцела с площ 64,07ха.. Площите са означени по приложените към заявлението ортофотокарти, подписани от кандидата.
Размерът да допустимата площ в настоящия случай е определен въз основа на извършена административна проверка при спазване на процесуалните правила за уведомяването на заявителя за извършена проверка на място и връчване на контролен лист от тази проверка. Извършена е и проверка на място на заявените за подпомагане площи. В контролния лист към същата е отбелязано, че жалбоподателят няма забележки към експерта, като е приложил обяснения. Обективираният в оспорения административен акт отказ за изплащане на субсидия за заявена площ от 248,07 ха е мотивиран от фактическа страна с това, че вследствие на извършените проверки е установено наддеклариране в размер на 107,77ха за СЕПП и за НР1. Процентът на наддеклариране съгласно чл.58 ал.3 от Регламент 1122/2009год е установен на 76,81%.Ето защо и съгласно посочената разпоредба ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на помощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с член 57 от настоящия регламент.
От заключението на вещото лице се установява, че съгласно предоставените данни от ДФ-Земеделие се установява, че само по отношение на едно от БЗС-тата това под номер 73540-91-2-2 са налице разлики по отношение на площите, установени при проверката на място и тези, отразени в уведомителното писмо.Измерената площ е 1,55ха, записано е като допустима 1,5ха-колкото е заявената, а в уведомителното писмо е записана площ 1,46ха.Площите по мерките СЕПП и НР1 са идентични и е представена една таблица и за двете мерки, където са представени и причините за недопустимост на площите, установени при проверката на място.Площта от проверката на място е 248,07ха-с 0,73ха по голяма, тъй като там са включени и недопустимите площи във вътрешни контури. Допустимата площ от проверката на място е 140,39ха. Общата недопустима площ по СЕПП и НР1 е в размер на 107,68ха.Разликата със уведомителното писмо е 0,09ха в следствие на разликата в БС 73540-91-2-2.По мярка СНДП от декларираната площ 64,07ха чистата площ е установена да е 48,77ха, а недопустимата 15,3 ха-т. е без отклонение от уведомителното писмо.Процентното съотношение на недопустимата площ към установената като годна за подпомагане е по СЕПП и НР 1 -76,50%,а по СНДП е 48,77%.От устните разяснения на вещото лице в с. з. на 02,07,2013год се установява, че процента между недопустимата и общо заявената площ е 43,33%. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно и логично, неоспорено от страните. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експретиза е направил извод, че при проверката на място в ДФЗ-РА се установило застъпване на декларирани площи между жалбоподателя и друг земеделски производител--частично потвърдено застъпване от 0,12ха, потвърдено с договор за наем, приложен по делото. Съдът се е позовал на Регламент 1122/209г т.35 , съгласно която разпоредба толерансът на измервания е функция от точността на геодезическия уред. Така е направен извод, че няма наличие на разминаване между установените от експерта данни и тези в уведомителното писмо.
Правилни са изводите за законосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователно касацонният жалоподател твръди, че съдът неправилно е приложил разпоредби от европейското законодателство, а не се е концентрирал върху приложение на приетите от страната подзаконови нормативни актове . Първичната регламентация на материята, касаеща финансирането по програмите, за които кандидатства жалбоподателят, е извършена в посочените в решението и приложени от него регламенти - Рагламент 73/2009 на Съвета и изпълнителния Регламент 1122/2009г. на Комисията. Разпоредбите от Наредба 5, касаещи начина на извършване на проверките - административна и на място, са нормативна конкретизация на правилата, установени с тези актове на вторичното европейско законодателство в областта на Общата селскостопанска политика на ЕС. Така установените правила на финансиране по конкретните мерки намират само детайлизиране в националния подзаконов нормативен акт, като тези норми не само не могат да са в противоречие с разпоредбите на приложените регламенти, но и в случай на противоречие, ще останат неприложени от административните и съдебни органи на държавата - членка. Правилно съдът е определил приложимата нормативна уредба Регламент (ЕО) 1122/2009г. на Комисията от 30.11.2009г., която задължава Разплащателната агенция да извършва общ брой проверки на място годишно на поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи по директните плащания. Правилно съдът е разгледал и преценил законосъобразността на процедурата по извършените проверки по подадените заявления за подпомагане, уредена с горепосочения Регламент, за да обоснове извода си за законосъобразност на атакувания административен акт. Правилно съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, включително съдебно-техническата експертиза, че е налице наддекларирана площ 76,70% и попада в обхвата на чл. 58, ал. 3 от Регламент 1122/2009г. Изводът, че административният орган е приложил правилно материалния закон, като не е оторизирал исканата сума за подпомагане, както за СЕПП, така и за НР1 и е наложил санкция за бъдещ периоде обоснован. Законосъобразен е акта и по отношение на СНДП, предвид процента на наддеклариране 48,77% - попада в обхвата на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Регламента. По делото не се установи, че жалобопдателят е навел твърдения и е установил наличие на обстоятелства, които да изключат отговорността му - това обстоятелствата по чл. 75 от Регламент 1122/2009, поради което краните изводи на съда са обосновани и правилни. Водим отгорното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7360 от 26.11.2013г., постановено по адм. д 7141 по описа за 2012г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П. Т.К.