Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Б. против решение 69 от 14.01.2014 г. по адм. дело 515/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед РД-3/21.01.2013 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 158, т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) - спиране на всякакъв вид строително-монтажни работи, свързани с реализацията на инвестиционно предложение в поземлен имот 27454.23.85 и поземлен имот 27454.23.63, местност "Кладери", землище на с. Е., община Н., с възложител "Емона 2000" ЕООД гр. С.. Иска се отмяна на съдебното решение, като изложените доводи обективират твърдение за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответникът "Емона 2000" ЕООД, чрез процесуалните си представители поддържа становище за потвърждаване на оспореното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Споделя се и изводът му, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна.

За да издаде оспорения административен акт, органът е приел, че Емона 2000 ЕООД се е отклонило от заложените ограничения относно параметрите и броя на одобрените в решението по ОВОС сгради и прилежаща инфраструктура с добавянето към инвестиционните проекти на общо осем къщи и три склада извън наличния брой сгради в инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС БС 10-6/11.08.2011 година. При това положение административният орган е направил заключение, че не е оценено вероятното значително отрицателно въздействие върху компонентите и факторите на околната среда при променения брой, функционалното предназначение и ново ситуиране на сградите в имота. Затова е приложил разпоредбата на чл. 158, т. 4 от ЗООС. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган прилага принудителна административна мярка за преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване на вредните последици от тези нарушения.

След като обстойно е анализирал всички писмени доказателства и заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-екологична експертизи, съдът обосновано е счел, че не са били налице основанията на чл. 158, т. 4 от ЗООС за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Възприел е изводите на вещите лица, че липсва отклоняване от страна на жалбоподателя Емона 2000 ЕООД от заложените ограничения от извършената оценка за въздействието върху околната среда, респективно няма нарушение, което да бъде предотвратено чрез спиране на СМР.

От заключението на СТЕ е видно, че не е налице отклоняване от заложените ограничения относно параметрите и броя на одобрените в решението по ОВОС сгради и прилежаща инфраструктура, като извършващото се строителство е в обем по-малък от обема, който е разгледан, обсъден и разрешен в решението на ОВОС. Вещото лице е констатирало, че в инвестиционните проекти и в разрешенията за строеж са заложени градоустройствени параметри значително по-ниски от нормативно определените и заложени в решението по ОВОС, а реализиращите се на място сгради съответстват по брой и функционално предназначение на тези, описани в същото решение. Установено е, че разминаването в броя на сградите посочени в решението по ОВОС и тези по проектната документация се дължи на специфичното обемно-пространствено решение на бунгалата, които са разположени на групи от по две или три, свързани обемно чрез обща покривна конструкция.

От заключението на съдебно-екологична експертиза се установява, че с проектираното, разрешено и реализиращо се на място строителство не се създават условия за засягане или увреждане на околната среда в степен по-висока от тази, разгледана в доклада на РИОСВ.

Предвид горното, правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена без да са изпълнени материалноправните изисквания на чл. 158, т. 4 от ЗООС.

При липса на изброените в текста предпоставки посочената правна норма е неправилно приложена.

С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение. Същото е правилно и следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 69 от 14.01.2014 г. по адм. дело 515/2013 г. на Административен съд - Бургас . Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. Д.Д.