Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С., при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 321 от 16.01.2014г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) 2121106888/31.05.2012 г. и ревизионен акт за поправка на РА 1270025/29.11.2012 г., издадени от А. Г. Д., главен инспектор по приходи в ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част от директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП с решение 7/03.01.2013 г. в частта на установените задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 07.2003 г. до м. 06.2004 г., от м. 08.2004 г. до м. 11.2004 г., м. 07.2005 г., м. 09.2005 г., м. 11.2005 г., от м. 04.2006 г. до м. 06.2006 г., от м. 08.2006 г. до м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. относно отказано право на данъчен кредит и съответните лихви, както и е отменен РА 2121106888/31.05.2012 г. и ревизионен акт за поправка на РА 1270025/29.11.2012г. в частта на допълнително начислените задължения за корпоративен данък за 2005г.,за 2006г. и 2007г. и съответните лихви, като в частта за 2007г. е отхвърлена жалбата по отношение на извършено преобразуване със сумата в размер на 230 084,10 лв. осчетоводени разходи по фактури, издадени от Крипси ООД и съответните лихви. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу РА в частта, касаеща отказаното право на данъчен кредит по доставките на Крипси ЕООД за периода 31.03.2007 г. -31.10.2007г. в размер на 46016,82лв. и съответните лихви, както и досежно доставката от Г. О. ЕООД за данъчен период м. 03.2007г. в размер на 90700лв. и съответните лихви, както и в частта за 2007г. по отношение на извършено преобразуване със сумата в размер на 230 084,10 лв. осчетоводени разходи по фактури, издадени от Крипси ООД и съответните лихви. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, респективно е влязло в сила в тази си част.
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и погрешно интерпретиране на фактическата обстановка и доказателствата по делото, довели до неправилни правни изводи, съответно до неправилна отмяна на РА в посочената по-горе част. По-конкретно касаторът твърди, че неправилно съдът е приложил института на погасителната давност по отношение на данъчните периоди до м.11.2005г., както и че не е доказано реалното предаване на процесните стоки от доставчиците Интернешънъл М. Е. И. ЕООД (ИМЕИ ЕООД), Ем Фуудс ЕООД и М. Б. 2000 ЕАД на ревизираното лице, тъй като не било установено, че доставчиците са разполагали със стоките и са ги предали на получателя с оглед оспорването на процесните фактури и приемо-предавателни протоколи. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице в частта по ЗКПО, тъй като се касае за решаването на правен въпрос. И. решението да бъде отменено в обжалваната част и претендира юрисконсултско възнаграждение.
О. М. Б. брег ЕАД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в депозиран отговор на касационната жалба и в писмени бележки по делото, взима становище, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:
С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил РА и ревизионен акт за поправка на РА 1270025/29.11.2012 г. в частта на установените задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. 07.2003 г. до м. 06.2004 г., от м. 08.2004 г. до м. 11.2004 г., м. 07.2005 г., м. 09.2005 г., м. 11.2005 г., от м. 04.2006 г. до м. 06.2006 г., от м. 08.2006 г. до м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. относно отказано право на данъчен кредит и съответните лихви, както и в частта на допълнително начислените задължения за корпоративен данък за 2005г., за 2006 г. и 2007г. и съответните лихви, като в частта за 2007г. е отхвърлена жалбата по отношение на извършено преобразуване със сумата в размер на 230 084,10 лв. осчетоводени разходи по фактури, издадени от Крипси ООД и съответните лихви.
За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи се споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е намерил, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта, в която са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 01.06.2003г. 30.11.2005 г. включително, като е приел за основателно възражението на дружеството - жалбоподател, че досежно така определените задължения е изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл.171 от ДОПК.
Според съда задълженията по ЗДДС за периода 01.06.2003г.-30.11.2003г., дължими към 01.01.2004г., задълженията по ЗДДС за периода 12.2003г.-30.11.2004г., дължими към 01.01.2005г., и тези по ЗДДС за периода 12.2004г.-30.11.2005г., дължими към 01.01.2006г. са били погасени по давност, съответно към 01.01.2010г. (за периодите 01.06.2003г.-30.11.2003г.), към 01.01.2011г. (за периодите 01.12.2003г.-30.11.2004г.) и към 01.01.2012г. (за периодите 01.12.2004г.-30.11.2005г.) - т. е. преди издаване на оспорения ревизионен акт - на 31.05.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, пр.1-во от ДПК отм. при започнала ревизия давността спира до завършването й, но не за повече от една година. Тъй като в случая ревизията е започнала със ЗВР 8030448/27.06.2008 г. и е приключила с РА, издаден на 31.05.2012г., то давността се счита за спряна за период от една година, считано от 27.06.2008 г. до 27.06.2009 г. Съдът е изчислил сроковете за спиране, съответно погасяване на задълженията по ЗДДС за периоди от 01.06.2003г. 30.11.2005 г. и е приел, че независимо от спирането или удължаването на производството, давността се счита за спряна за максимален срок от една година. В мотивите си съдът е обсъдил и факта, че ревизията, възложена с горепосочената заповед, е спряна със Заповед 80375/12.12.2008г. на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, поради висящо досъдебно производство. В горепосочения контекст съдът е анализирал алтернативно два варианта - за приложимост, респективно за неприложимост на основанието за спиране на ревизионното производство във връзка с образувано досъдебно производство, като е съобразил двата режима на отменения ДПК и на ДОПК и е аргументирал извода си, че във всички случаи този факт не съставлява юридически факт, спиращ течението на давността на самостоятелно основание. Въз основа на тези съображения, административният съд е приел, че за сделките с доставчиците ЕТ Магнит - И. Й. (за периодите 04.12.2003 г. -19.12.2003 г.), Ц. М. и сие ЕООД (за периодите 02.08.2004 г. -09.08.2004 г.), Туги Ес Еф ЕООД (за периодите 27.09.2004 г. - 31.10.2004 г.), Викс 2002 ЕООД (за периодите 28.06.2003 г. -11.06.2004 г.), Метал - Юм ЕООД (за периодите 19.08.2003 г. -30.10.2003 г.), Асет мениджмънт и консултинг ЕООД (за периодите 18.09.2004 г. -30.10.2004 г.), А. Т. ЕООД (за периодите 15.07.2003 г. -13.05.2004 г.), за Е. Л. ЕООД (за периодите 23.09.2004 г. -04.10.2004 г.), Софстрой продукт ЕООД (за периодите 06.11.2003 г. -10.11.2003 г.); за сделките с ИМЕИ ЕООД, сключени в периода 31.10.2003 г. -30.05.2005 г.(по фактури с номера, посочени в приложение 11 към ССЕ), по сделката с Ем Фуудс ЕООД, обективирана във фактура 341/16.11.2005г., дължимият ДДС като публично задължение се явява погасен по давност, поради което и оспореният ревизионен акт в тази му част се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците ИМЕИ ЕООД, Ем Фуудс ЕООД и М. Б. 2000 ЕАД за данъчни периоди от м. 04.2006 г. до м. 06.2006 г., от м. 08.2006 г. до м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. съдът е приел, че в случая съдържащите се по преписката документи, както и заключението на ССЕ, а също и представените договори с ИМЕИ ЕООД, Ем Фуудс ЕООД, М. Б. 2000 АД за периодите от месец януари 2006 до месец май 2008 г., приемо-предавателни протоколи между тях, протоколите за разпит на свидетели в рамките на наказателното производство и констатациите на вещото лице по СТЕ доказват по безспорен начин извършването на реални доставки като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит. За безспорно е прието от съда, че фактурите, издадени от тримата доставчици, са включени в дневниците за покупки и продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответните месеци, както от страна на доставчиците, така и от страна на РЛ, който въпрос впрочем не е спорен по делото.
За да отмени РА в частта по ЗКПО съдът е приел, че от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ е установено по безспорен начин, че при извършената проверка в счетоводството на жалбоподателя и след запознаване с извлечения от с/ка 613 (разходи за придобиване на дълготрайни активи) по пера и хронология, за периодите по РА, по партиди на доставчици, се установява, че счетоводните записвания са извършени съгласно действащите ЗСЧ към съответните периоди. Същото се отнася и за счетоводните записвания, касаещи начисляването на амортизации, като съдът е съобразил и факта на реалност на доставките, изложен в раздела на облагането по ЗДДС. Решението е правилно.
Касаторът неправилно тълкува разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност. Доколкото се касае за погасяване на задължения по ЗДДС, то правилото е, че следва да се приложи онзи институт на погасителната давност, който е действал към момента на тяхното възникване. В случая приложима е нормата на чл.140, ал.1 ДПК отм. , която определя, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Легалното понятие за "публични вземания" е регламентирано в чл.13 от ДПК отм. . Давността спира, когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но не за повече от една година чл.141, ал.1, т.1 от ДПК отм. .
Релевантна за определяне на началния момент на срока за спиране на давността е датата на издаване на ЗВР. Съгласно императивната разпоредба на чл.112, ал.1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, поради което правилно административният съд е определил датата на прекъсването на давността, а именно от датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията.
Настоящият състав на касационната инстанция намира, че макар към момента на образуване на ревизионното производство - 27.06.2008 г., давността все още да не е била изтекла, несъмнено към момента на издаване на ревизионния акт - 31.05.2012 г., давността по чл.140, ал.1 от ДПК отм. е била изтекла.
Следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че изтеклата погасителна давност има отношение само към изпълнителния процес, а не към ревизионното производство за установяване на публични задължения с ревизионния акт, поради което и не може да послужи като основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл.140, ал.1 от ДПК отм. и чл.171, ал.1 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност.
Настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и относно това, че спирането на ревизията на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, не води до спиране на давността. Това е така, тъй като спирането на ревизионното производство в случая не се отразява при изчисляване на давността, доколкото течението на давностния срок при всички случаи се счита за спряно за максималния допустим срок от една година. По този въпрос е налице константна практика на ВАС: решение 3225 от 06.03.2014г. по адм. дело 13581/2013г. на ВАС, решение 3791 от 18.03.2014г. по адм. дело 11127/2013г. на ВАС, и др.
Относно отмяната на РА в частта на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 04.2006 г. до м. 06.2006 г., от м. 08.2006 г. до м. 12.2007 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г., неоснователни са доводите на касатора, че не е доказано реалното предаване на процесните стоки от доставчиците ИМЕИ ЕООД, Ем Фуудс ЕООД и М. Б. 2000 ЕАД на ревизираното лице.
Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка или услуга по аргумент на чл. 6 ЗДДС или ЗДДС отм. . В конкретния случай се касае до родово определени вещи - машини и стоки, поради това е необходимо да се докаже прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача, чрез фактическото й отделяне.
Основният спорен момент е наличието на реални доставки по процесните фактури.
Предмет на спорните доставки по фактурите, издадени от ИМЕИ ЕООД са различни видове машини - генератор, струг, перфоратор, настолна бормашина, едношпинделов автомат, колонна бормашина, шпиндел-преса, ексцентър преса, машина за горещо леене, виброспоенд, виброизмервател, банцинг, фреза. Предмет на доставките по фактурите от Ем Фуудс ЕООД са стоки, а по фактурите от М. Б. 2000 ЕАД - дълготрайни материални активи (честомер и перфоратор, филтър преса и топкова мелница и др.).
Правилно съдът е обосновал изводите си върху неоспорените и приети заключения на вещи лица, по силата на които констатациите в ревизионния акт се явяват оборени. От заключението на СТЕ, дадено след извършен оглед от вещото лице, се установява по категоричен начин, както местоположението на машините и съоръженията (т. е предаването им на купувача), така и заприходяването им като ДМА, заключението на ССчЕ удостоверява и начисляването на амортизация, а също и последващото им разпореждане с някои от тях в полза на други търговци, което би било невъзможно без машините да бъдат налични във владението на РЛ. Закупените дълготрайни материални активи са налични при ревизираното лице, намират се на територията на М. Б. брег ЕАД и се използват за дейността на предприятието, а именно за ремонти на наличните машини, съоръжения и оборудване и към момента са действащи. Машините не се индивидуализират по индивидуализиращи белези, а по вид, предназначение и технически параметри и има посочен производител на част от тях. При продажба на машини, съоръжения и оборудване втора употреба паспорти или книжки с технически характеристики се предоставят, само ако са запазени от продавача, но не са предмет на продажбата като комплектовка. Върху самите машини не трябва да е посочена датата на производство, това е описано в информационната табела, ако съществува, тъй като машините обикновено се реновират преди продажбата на вторичния пазар, а процесиите машини са закупени още през 2005 г. -2007г. като втора употреба. Според вещото лице не са необходими специални транспортни средства за транспортирането и за товаро-разтоварни дейности на тези машини и съоръжения.Продажбата на движими вещи, каквито са процесните машини(сч. с/ка 204 ДМА) не включва само по себе си въвеждането им в експлоатация. Една от придобитите машини генератор-закупен на 20.02.2007г. е продаден на Брикел АД с договор от 22.04.2008 г. и фактура 200001445/30.04.2008г. и приемо-предавателен протокол от 30.05.2008г. Част от активите са бракувани, като експертизата е посочила подробно протоколите на комисиите. От устните разяснения на вещото лице по СТЕ в с. з. на 24.09.2013г. става ясно, че след приемането им в предприятието на жалбоподателя върху тях се поставя инвентарен номер, който се записва в инвентарната книга и по съответната счетоводна сметка -което съвпада с вписването по счетоводната сметка, по която е отразено придобиването им с фактури. Разходите за монтаж на съответни машини са общо цехови и се отнасят по съвсем друга счетоводна партида.Наличните на място стоки съответстват по описание с тези по процесните фактури, приемо-предавателни протоколи и документи за заприходяването им, а при липсата на уникални фабрични номера и на отбелязване на производител и дата на производство на машините, правилен е изводът, че представените приемо-предавателни протоколи и спецификации към договорите индивидуализират определените по своя род стоки.
От заключението на ССчЕ е видно, че осчетоводяването на стоките, доставяни на РЛ от страна на доставчиците ИМЕИ ЕООД, Ем Фуудс ЕООД и М. Б. 2000 ЕАД е съобразено със ЗСч и НСС. РЛ и преките доставчици са изпълнили задълженията си не само да декларират и да отчитат дължимия ДДС, но са отчели и получените приходи във връзка със спорните доставки, т. е спазен е счетоводният принцип за съпоставимост на отчетените разходи с получени приходи. Според ССчЕ задълженията на РЛ към всички доставчици са с нулево салдо, като задълженията са погасени чрез банкови преводи (частично по някои от фактурите) или в резултат от продажба на вземания, представляващи законоустановен начин за погасяване на облигационни задължения.
Вещото лице по ССчЕ е успяло да направи проверка в счетоводствата на ИМЕИ ЕООД, М. Б. 2000 ЕАД, Ем Фуудс ЕООД (доставчиците ИМЕИ ЕООД и Ем Фуудс ЕООД не са били открити по време на ревизията), като е констатирало, че доставките са отразени в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС отм. , т. е. данъкът е отразен като задължение към бюджета. В проверените справки-декларации за периода, когато са подадени, фактурираните сделки са отразени, което личи и от дневниците за продажбите.Данъкът е отразен в счетоводствата (като счетоводни записвания) като задължение към бюджета. Следователно е правилен извода на съда, че по издадените процесни фактури за периода 2006 г. -2008 г. дължимият данък е начислен по смисъла на ЗДДС отм. и ЗДДС(действащ). Всеки дълготраен актив е заведен в инвентарната книга под съответен инв. на датата, на която е извършена доставката на актива/стоката/вещта/. Начисляването на амортизационните начисления също съвпада с датата на придобиването им. Начисляването на амортизации са извършвани в съответствие с действащите ЗСЧ в съответните периоди. Същите са в съответствие с приложимите счетоводни стандарти към изследваните периоди.
Правилен е изводът на съда, че процесните машини или са били предмет на последващи продажби към други дружества или са вложени в производството на РЛ и по този начин създават придадена стойност, която е предмет на последващи сделки, при които се начислява ДДС, плащан съответно от крайните потребители, съответно начисляват се амортизации, удостоверяващи ползване на съответните машини и съоръжения.
В случая представените и приети като доказателства по делото приемо-предавателни протоколи удостоверяват приемането и предаването както на родово, така и на индивидуално определените стоки. Неоснователен е доводът на касатора за липса на представителна власт по отношение на лицето, подписало договора за продажба и приемо-предавателните протоколи от името на ИМЕИ ЕООД. Приобщените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно разпита на управителя Р. А. (Христова) потвърждават, че от името на дружеството търговската дейност е осъществявана именно от лицето Т. Н., на когото въпросният управител е предоставил нотариално заверено пълномощно. Наред с изложеното следва да се посочи и че са налични други доказателства за потвърждаване на сключените сделки по процесните фактури, а именно: дружеството е осчетоводило същите и са подавани СД и дневници за продажби, в които са включени процесните фактури. Неоснователен е доводът за недействителност на подписите върху процесните фактури, тъй като съгласно чл.28з от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕЕС, възпроизведен и в чл.229 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани. Такова изискване липсва в ЗДДС и ЗСч.Липсата само на документи за складиране и транспорт със специализиран превоз на стоките не може да обоснове извод за нереалност на доставките.
Дори в счетоводството на доставчиците да има някакви нарушения, примерно свързани с трудовите отношения на работниците и служителите или със счетоводното отчитане на материалите, това не е аргумент, относим към настоящия спор. В случая безспорно е доказано, че доставчиците са изпълнили задълженията си по договорите - стоките са налични при М. Б. брег ЕАД или са били предмет на последваща продажба, т. е. са предадени, респ. приети.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С - 324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги и стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. Следва да се отбележи, че при сходна фактическа обстановка и доставки от същите доставчици за същия период има постановени съдебни актове на ВАС, първо и осмо отделение, а именно: - реш. 11867/27.09.2012г. по адм. д. 7051/2012г. на 8 отд. на ВАС; реш. 14943/13.11.2013г. по адм. д. 10554/2013г. на 8 отд. на ВАС; реш. 3225/06.03.2014г. по адм. д. 13581/2013г. на 8 отд. на ВАС; реш. 3791/18.03.2014г. по адм. д. 11127/2013г. на 8 отд. на ВАС; реш. 3792/18.03.2014г. по адм. д. 8820/2013г. на 8 отд. на ВАС; реш. 9161/01.07.2014г. по адм. д. 1939/2014г. на 1 отд. на ВАС; реш. 14195/27.11.2014г. по адм. д. 681/2014г. на 1 отд. на ВАС; реш. 14770/09.12.2014г. по адм. д. 3469/2014г. на 8 отд. на ВАС; реш. 15340/17.12.2014г. по адм. д. 13571/2014г. на 8 отд. на ВАС; реш. 15754/29.12.2014г. по адм. д. 3364/2014г. на 1 отд. на ВАС; реш. 771/ 22.01.2015г. по адм. дело 3070/2014 г. на 1 отд. на ВАС. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение в тази част, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила.
Относно увеличението на ФР и определените с РА задължения по ЗКПО за 2005г., 2006 г. и 2007 г.
С решението си административният съд е отменил РА относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2005г., 2006г. и частично за 2007г. (с изключение на частта за 2007г. по отношение на извършено преобразуване със сумата в размер на 230 084,10 лв. осчетоводени разходи по фактури, издадени от Крипси ООД) и доначисления корпоративен данък и съответните лихви за просрочие.
Правилно съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗКПО (отм., приложима за 2005 г. и 2006 г.), при установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации като в ал. 2 на същия член са уредени категориите амортизируеми активи за данъчни цели, а в ал. 3 - съответните амортизационни норми.
Аналогични разпоредби се съдържат и в ЗКПО (в сила от 01.01.2007 г.).
Съгласно чл. 54 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават данъчните амортизации, определени по реда на глава десета Данъчни амортизируеми активи от ЗКПО. Категориите данъчни амортизируеми активи и годишните амортизационни норми са определени съответно в ал. 1 и ал. 2 на чл. 55 от закона.
Съдът е констатирал, че корекцията на финансовия резултат е във връзка с начислените разходи за амортизации на концесия, която законът третира като дълготраен нематериален актив съответно от група VII съгласно разпоредбите на ЗКПО отм. и група VI от действащия ЗКПО, в които попадат дълготрайните нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива. Съдът се позовава на заключението на вещото лице по ССчЕ, съгласно което счетоводните записвания и начисляването на амортизации от дружеството са извършени съгласно действащите правила на закона за съответните периоди.
Съгласно чл. 22, ал. 3 от ЗКПО отм. приложим за 2005г. и 2006г. за данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават посочените в закона размери, като по отношение на дълготрайните нематериални активи от група VII законът поставя ограничение годишната амортизационна норма да не надвишава 25%, което условие е спазено от ревизираното лице. Респективно приложимата разпоредба за 2007г. чл. 55, ал. 2 ЗКПО е с аналогично съдържание, като ограничението в този случай е, че годишната амортизационна норма не може да превишава 33 1/3. В РА и в касационната жалба няма твърдения (а и по делото не е установено) ревизираното лице да е превишило общия размер на полагащите му се амортизации за целия период на използване на този актив. От друга страна вещото лице е потвърдило, че счетоводните записвания и начисляването на амортизации от дружеството са извършени съгласно действащите правила на закона за съответните периоди, поради което съдебното решение е правилно в тази част.Заключението на вещото лице представлява годно доказателствено средство, събрано в хода на съдебното производство, което не е оспорено от страните и опровергава констатациите на РА.
Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изложил мотиви в частта, в която е отменен ревизионния акт по отношение на увеличението на финансовия резултат с разходи за външни услуги в размер на 2 335 000,00лв. На стр. 11 и 12, т. IV.1. от съдебното решение съдът е очертал предмета на спорния начет, а на стр. 37 са изложени и мотивите на съда. Със същите аргументи, а именно кредитиране на представените от жалбоподателя и ангажирани в съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилния извод, подкрепен от доказателствата по делото, че от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява по безспорен начин, че при извършената проверка в счетоводството на жалбоподателя и след запознаване със счетоводните сметки по пера и хронология, за периодите по РА, по партиди на доставчици - от предоставената информация е установено, че счетоводните записвания са извършени съгласно действащите ЗСЧ към съответните периоди, което касае и всички осчетоводени и проверени от вещото лице разходи. Видно е, че едва след този извод, касаещ осчетоводяването на разходите, съдът излага и мотивите си, относно начисляването на амортизации, поради което решението следва да се остави в сила в тази част.
Разноски не се дължат на ответника по касация за това производство, тъй като такива не са доказани и не са претендирани.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 321 от 16.01.2014г. по описа на Административен съд - София град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Д. П./п/ А. А.
Д.П.