Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, против Решение 28 от 03.01.2014г. на Административен съд София-град по адм. д. 7504 по описа за 2012г., с което по жалба на С.С.КънсълтингЕООД, гр. С., район Красно село, ж. к.Белите брези, бл.13, ет.3, ап.9, представлявано от управителя М. С. С., е отменен Ревизионен акт (РА) 1103899/24.11.2011 г., на орган по приходите в ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1200/23.05.2012 г. на директора на Дирекция ОУИ София при ЦУ на НАП, с която са определени задължения по Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 13 757,96 лева и съответни лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в неизлагане на мотиви по съществените възражения на страните и събраните доказателства. Съдът е основал решението си единствено на съдебно-счетоводните експертизи, без да ги обсъди. При недоказване на момента на въвеждане в експлоатация на недвижимите имоти като дълготрайни материални амортизируеми активи на предприятието, необосновано е прието, че законосъобразно са начислени данъчни амортизации, с които са намалени финансовите резултати за периодите. Липсват доказателства имотите да са използвани като офис или давани под наем, а не са били предназначени за продажба. Съдът приел, че имотите са въведени в експлоатация само въз основа на разрешение за ползването им. Това разрешение не е документ за въвеждане в експлоатация на данъчен амортизируем актив по см. на чл.58, ал.1 ЗКПО. Вещото лице изрично е изяснило връзката между използването на актива и начисляването на амортизации за него, която връзка не е мотивирана коректно от първоинстанционния съд. Съдът е подменил спорния по делото главен фактически въпрос за момента на въвеждане...