Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 6 от ДОПК.

Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Бургас обжалва решение 71 от 14.01.2014 на Административен съд, град Бургас, постановено по адм. дело 243/2012г., в частта, в която е отменен ревизионен акт 021101198/19.10.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден с решение 14/12.01.2012г. на директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението, гр. Б. относно установените на А. Т. П. задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2005г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., както и в частта, в която е изменен ревизионния акт относно установените задължения по чл. 48 по ЗДДФЛ за 2008г. и 2009г.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че по делото е доказано по несъмнен начин основанието за извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, липсата на получени от ревизираното лице и съпругът й заемни средства от роднини, както и некоректността на заключението на съдебно икономическата експертиза.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК в конкретно посочен размер за всяка инстанция.

Ответникът А. Т. П., от гр. Б., чрез пълномощника си адв. П. В. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част съгласно чл.218 от АПК, за да се произнесе взе...