Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Й. Б. ООД обжалва решение 7778 от 10.12.2013г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. 7072/2013г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и установяване /АПВ/ 1311682/18.03.2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение 945/27.05.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. С..

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че след отмяната на РА 111201874/29.10.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. по административен ред, е отпаднало основанието, на което са му установени задължения от начислен ДДС в размер на 168 538.79 лева. Твърди, че задържането на тези суми напрактика представлява скрито обезпечение на публични вземания в хода на висяща ревизия, без да са налице законови основания за това. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения АПВ и връщане на преписката на органа по приходите със задължителни указания за възстановяване на събраната въз основа на отменен акт сума от 168 538.79 лева. Претендират се разноски.

Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АПВ 1311682/18.03.2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение 945/27.05.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика гр. С., с който на Й. Б. ООД е отказано възстановяване на сумата от 168 538.79 лева.

От данните по преписката съдът е установил, че по отношение дружеството е издаден РА 111201874/29.10.2012г. от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., поправен с ревизионен акт П-111201874/10.12.2012г., в който в резултат на ревизия за данъчни периоди м.01.05.2010г. 31.03.2012г. са определи задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 155 353.80 лева и лихви в размер на 11882.24 лева 167 236.04 лева.

Така определената сума по ревизионния акт е събрана, погасена чрез прихващане с изискуеми вземания на Й. Б. ООД, както следва:

за м.04. и м.05.2012г. - ДДС за възстановяване в размер на 55 944.47 лева и лихва от 2 301.93 лева, прихванати с РА 111201873/03.12.2012г.;

за м.10.2012г. ДДС за възстановяване в размер на 64 625.84 лева, прихванати с АПВ 1266320/05.12.2012г. срещу задълженията за м.02.2012г. по РА 111201874/29.10.2012г.;

за м.12.2012г. ДДС за възстановяване в размер на 45 666.55 лева, прихванати с АПВ 1304221/08.02.2013г. срещу задълженията за м. 02.2012г. по РА 111201874/29.10.2012г.;

С решение 82/11.02.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. В. Търново РА 111201874/29.10.2012г. е отменен в обжалваната му част за данъчни периоди м.02.2012г. м.03.2012г. и преписката е върната за нова ревизия по отношение на задълженията по ЗДДС за тези периоди. РА е потвърден в частта на установените задължения за м.02.2011г. в размер на 3 247.50 лева и лихви от 527.09 лева.

С решение 123/11.03.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. В. Търново, РА 111201873/03.12.2012г. е отменен в оспорената му част относно допълнително установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.04. и м.05.2012г. в размер на 61 621.21 лева. По отношение на установения за възстановяване ДДС в размер на 55 944.47 лева и лихви от 2301.93 лева, която сума е прихваната, посочения ревизионен акт е влязъл в сила.

С искане, подадено на 18.02.2013г. дружеството е поискало възстановяване на сумата от 168 538.79 лева, като недължимо събрани задължения по отменения ревизионен акт.

За да отхвърли жалбата, при така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че към момента извършеното прихващане с посочените суми, ревизионен акт /РА/ 111201874/29.10.2012г. е подлежал на предварително изпълнение и като такъв е представлява годно изпълнително основание. Поради това според съда, органите по приходите законосъобразно са прихванали установените с този акт задължения с дължими от бюджета суми на дружеството. Аргументирал се е и с последиците от упражняване на правомощието по чл. 155, ал. 4 от ДОПК и по-конкретно с обстоятелството, че с отмяната на ревизионния акт по административен ред и връщане на преписката за нова ревизията, се възстановява висящността на ревизионното производство, а не започва нова ревизия. Доколкото не се касае за нова ревизия, то за дружеството важи правилото на чл. 92, ал.8 от ЗДДС, според което когато е започнала ревизия, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или безусловна, неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

С тези мотиви, в решението е обоснован краен извод, че възстановяването на ДДС по отменен РА следва да се извърши по установения в чл. 92, ал. 8 от ЗДДС ред след представяне на обезпечение или след приключването на повторната ревизия по чл.155, ал.4 от ДОПК с издаването на ревизионен акт. Решението е правилно като краен резултат.

В случая не се касае за възстановяване на ДДС, както неправилно е прието в обжалваното решение, поради което е неприложима процедурата по чл. 92, ал. 8 от ЗДДС. Цитираната норма урежда срокът за възстановяване на деклариран ДДС, когато по отношение на лицето е започнала ревизия. В случая събраните суми, чието възстановяване се претендира са от допълнително начислен ДДС, с ревизионен акт, която е отменен по административен ред. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но по същество не обосновават наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението.

Съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В случая искането подадено от Й. Б. ООД за възстановяване на сумата от 168 538.79 лева като недължимо събрани задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2012 и м.03.2012г. и заповедта за възлагане на ревизия, въз основа на която е образувана повторната ревизия за същите периоди, са от 18.02.2013г. Следователно в срока по чл. 129, ал.3 от ДОПК е налице висящо производство по повторна ревизия за определяне на данъчните задължения на дружеството касатор по ЗДДС по отменения РА 111201874/29.10.2012г. В обхвата на така възложената ревизия са включени задълженията на Й. Б. ООД по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2012г. и м.03.2012г., в това число и задълженията, които са събрани в резултат на предварителното изпълнение на издадения при предходната ревизия акт са предмет на установяване. От забраната по чл.129, ал.3 от ДОПК, тълкувана във връзка с чл. 110, ал. 3 от ДОПК, според която норма с проверката се установяват факти и обстоятелства, които са от значение за установяване на данъчните задължения, следва, че не е допустимо за едни и същи данъчни задължения едновременно да са висящи ревизия и проверка. В случая искането на дружеството за прихващане или възстановяване е подадено едновременно с възлагането на повторна ревизия по ЗДДС за данъчни периоди м.02.2012г. и м.03.2012г. Поради това наличието на недължимо събрани суми по отменения ревизионен акт за тези периоди също подлежи на установяване и съответно възстановяване с издадения ревизионен акт.

Като е достигнал до същия правен извод и е приел, че с оспорения АПВ законосъобразно е отказано възстановяване на сумата от 168 538.79 лева, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се дължат разноски на основание чл. 161 от ДОПК, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение за цялото съдебно производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7778 от 10.12.2013г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 7072/2013г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ М. П.

М.П.