Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. И. чрез пълномощника му адв.С. И. срещу Решение 69/07.02.2014 г., постановено по адм. дело 669/2013 г. по описа на Административен съд Плевен, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени искове с искане за отмяната му като неправилно, както и срещу определение 125/10.02.2014 г. постановено по същото дело, с което е осъден да заплати на Административен съд Плевен сума в размер на 100 лева, представляващ внесен депозит за изготвяне на съдебно-дентална експертиза.
Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваните съдебни актове.
Ответната страна Министерство на правосъдието чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваните решение и определение.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане исковата молба на Иванов против Министерство на правосъдието и прекратил производството по делото в тази му част, като е отхвърлил, като неоснователни, предявените против Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ гр. С. обективно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, предявени на основание чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за: сумата от 2000 лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 2000 лв. претендирани имуществени вреди за периода 19.01.2012 г. до 20.09.2012г., произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на З. П., изразяващи се в липсата на и неизпращане за адекватно лечение довело до стоматологично заболяване. Твърди се отказ за достъп до медицински грижи, произтичащ от действията и бездействията на началник медицинска служба в мястото за лишаване от свобода.. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени по делото законовите предпоставки обуславящи уважаването на така предявените искове.
Решението, включително и в частта му с характер на определение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.
Производството пред Административен съд Плевен се е развило по исковата молба на И. И. против Министерство на правосъдието и ГДИН София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са претендирани посочените имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в З. П.. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове против ГДИН, както и недопустимостта на същите против Министерство на правосъдието. Всъщност в касационната жалба липсват изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото против ответника Министерство на правосъдието. Независимо от това следва да се отбележи, че решението в тази му част е законосъобразно, като настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, съобразени със приложимия закон и установената съдебна практика, при което не следва да ги повтаря.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установени по делото незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, довели до соченото в исковата молба заболяване, съответно и обуславящо претендираните вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл.3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието /Правилника/, приет с ПМС 159 от 17.07.2003 г., както и чл.3 и 4 от Наредба 2/2010 г. В този смисъл претенцията за претърпени вреди, произтичаща от твърдяно, но неустановено от доказателствата по делото неправилно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника ГДИН по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. Напротив, установено е по делото, че в мястото за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказание ищеца е организирано медицинското обслужване, включително и от лекар по дентална медицина, като ищеца не е заявил по установения ред посещение при него нито един път. Предявените искове се основават и на неизпращането на лечение в друго лечебно заведение. За осъществяването на такова се следва извършването на медицинска дейност, такава по извършване на преценка на необходимостта от лечение в специализирано заведение от директора на медицинския център, след което самото изпращането в такова заведение се осъществява на база заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода чл.60, ал.2, 3 и 4 от Наредба 2/2010 г. По делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, следствие на която да са причинени твърдените вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявените искове. Както правилно е прието и в обжалваното решение, не са доказани и останалите елементи нито реално претърпени вреди, нито пряка причинна връзка с твърдените действия и бездействия на администрацията на мястото за лишаване от свобода, установено по несъмнен начин от заключението на назначената по делото експертиза.
При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателна е жалбата против определение 125/10.02.2014 г. постановено по същото дело, с което жалбоподателя е осъден да заплати на Административен съд Плевен сума в размер на 100 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на съдебно-дентална експертиза. Същото се основа на разпоредбата на чл.248 от ГПК, която
хипотеза обхваща случаите, при които по искане на страните съдът изменя или отказва да измени постановеното от него решение в частта за разноските. В случая тя е неприложима, защото няма искане на страните, не се и присъждат с определението разноски на страна по делото, каквато съдът не е. Действително за делата по ЗОДОВ разноски не се внасят предварително, като ако искът бъде отхвърлен изцяло съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството чл.9а, ал.2 и чл.10, ал.2 от ЗОДОВ. С обжалваното определение обаче не са присъдени направени по делото разноски, а
сума в размер на 100 лева, представляваща внесен депозит за изготвяне на съдебно-дентална експертиза. По делото не се и установява да са направени разноски от съда. Заключението на експертизата е прието от съда в проведено на 27.01.2014 г. съдебно заседание, без да е определено възнаграждение на експерта, постановяване на заплащането му и по какъв начин. Ето защо определението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 69/07.02.2014 г., постановено по адм. д.669/2013 год. по описа на Административен съд Плевен.
ОТМЕНЯ определение 125/10.12.2014 г. постановено по адм. д.669/2013 год. по описа на Административен съд Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. К./п/ П. П.
П.П.