О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4045
София, 04.09.2025 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 572 по описа за 2025 г. у взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез инспектор-юрист А. Я. от ТД – София, против въззивно определение № 2647/18.10.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 2745/2024 г. от Апелативен съд – София.
Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Счита, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като по същество обосновката е за дадено от въззивния съд разрешение по поставени в изложението към частната касационна жалба въпроси, в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС, т. е. основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е осъдил КОНПИ да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса в размер на 40 012,27 лв., на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. За да постанови този резултат, съдебният състав се обосновал с изричната законова разпоредба, която предвижда съдът да присъди държавна такса и разноски, в зависимост от изхода на делото, вкл. при прекратяване на производството поради отказ от иск, какъвто е случаят. КОНПИ не е освободена от заплащане на такси и разноски по силата на закона, не се касае за публично държавно вземане и чл. 84, ал. 1 ГПК е неприложим. Наред с това, съдът намерил, че размерът на държавната такса е правилно определен от първостепенният съд.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните въпроси: може ли КОНПИ д бъде освободена от заплащане на държавна такса на осн. чл. 84, ал. 1 ГПК, въпреки разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, предвид, че съдебно предявеното от Комисията право има характер на публично държавно вземане, като се позовава на определение № 328/26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I г. о., решение № 215/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 432/2017 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 50263/18.07.2023 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на III г. о. и определение № 5285/19.11.2024 г. по гр. д. № 3651/2024 г. на IV г. о. , решения и определения на СГС, СОС, САС и ОС – В. Т. ; налице ли е отношение на обща към специална норма за чл. 76, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ (няма изложени съображения относно допълнителните условия, за да може да се квалифицира искането по коя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е); има ли значение за въпроса дължи ли се или не се дължи/респективно трябва ли да се присъди/ държавна такса върху предявен иск от Комисията, от който същата се е отказала изцяло, на осн. чл. 233 ГПК, във връзка с постановеното ТР № 4 на ОСГК на ВКС, предвид че същото е постановено след внасяне на исковата молба пред първоинстанционния съд – поддържа противоречие с определение № 5285/19.11.2024 г. по гр. д. № 3651/2024 г. на IV г. о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи, че практика на съдилища в страната, извън на тези, изрично изброени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в приложимата редакцията след изм. ДВ бр. 86/2017 г., не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване, защото не установява противоречива съдебна практика по см. на посочената правна норма. Цитираната практика на състави на ВКС не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
Посоченото определение № 50263/18.07.2023 г. на III г. о. на ВКС е неотносимо, с него е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, като държавната такса не се събира предварително, а се възлага според резултата по делото. Именно така е сторил и съставът на ВКС - като е потвърдил въззивното решение, с което искът на КОНПИ е отхвърлен, е осъдил комисията да заплати дължимите държавни такси за инстанцията – определение № 50034/24.07.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на III г. о. на ВКС.
Определение № 328/26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I г. о., по приложението на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, отм. Специалният нормативен акт изрично урежда недължимост на такси и разноски по делото от ищеца, така, че цитираната съдебна практика се явява неотносима според критериите относно приложимостта на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Неточната обосновка в определението на ВКС с норма от ГПК не променя изложеното. Решение № 215/12.10.2017 г., постановено по гр. д. № 432/2017 г. на IV г. о. на ВКС е неотносимо към поставения въпрос. В него се изяснява, че КОНПИ действа като процесуален субституент на държавата, но няма мотиви, че с оглед на това именно си качество Комисията е освободена от заплащане на такси и разноски по делата. В мотивите, на които се позовава касатора, в определение № 5285/19.11.2024 г. по гр. д. № 3651/2024 г. на IV г. о., е възприето, че в случаите, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съд, като представител на държавата, в изпълнение на възложена със закон компетентност, не се дължи държавна такса. Това обаче би означавало, че такава изобщо, в никакъв случай не се дължи от КОНПИ, а това е в пълно противоречие с изричната разпоредба на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Подобни изводи, свързани с качеството на Комисията – процесуален субституент на държавата, са и в противоречие с по изразеното в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС на РБ, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗПКОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на държавата, от което само по себе си не значи, че не дължи такси и разноски по делото. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред, така че от тази евентуална последица също не може да се черпят права по чл. 84 ГПК. Безспорно, също така, КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото, по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като положителното решение по чл. чл. 154 ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество автоматично статут на публична държавна собственост. В допълнение, в хипотеза като настоящата, при отказ от иск, правната последица е равнозначна на отхвърляне на иска, защото ищецът не може повторно да предяви същия иск – против същия ответник и срещу правоприемниците му. В заключение, изразеното становище в определение № 50034/24.07.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 г. на III г. о. на ВКС, следва да се разглежда като изолирано на трайното разбиране в практиката на ВКС, че, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, предвид резултата, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.
Въпросът налице ли е отношение на обща към специална норма за чл. 76, ал. 6 ГПК и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ не е обоснован с изложение за наличие на допълнителни условия по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, което само по себе си значи, че не може да се допусне касационно обжалване за даване на отговор по така поставения правен въпрос; цитирането на правна норма не е равнозначно на подобна обосновка (разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Наред с изложеното, въпросът се явява неотносим, защото КОНПИ не е ищец, освободен от заплащане изобщо на държавна такса, а както стана ясно, е ищец, който е освободен от предварително заплащане на държавна такса, като дължи такава евентуално, с оглед резултата по делото. Доводите за „правен абсурд“ - държавата да плаща сама на себе си, не държат сметка на законодателството, както и, че в много хипотези държавата, представлявана от съответния държавен субституент, дължи в пълен обем такси и разноски по делата. Следва да се допълни, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и, в случая, тя изрично го е предвидила и спрямо КОНПИ в производствата по ЗОНПИ, с нарочна разпоредба. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, вкл. жалби, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Държавата има интерес да предприеме мерки, които да ограничат неоснователното претендиране на права, с които не само, че неоснователно се засягат интереси на други правни субекти, но държавата се задължава за разноски спрямо насрещните страни и разхищава държавен ресурс.
Последният въпрос не е разгледан в цитираното определение на ВКС – то е постановено в хипотеза на оттегляне на иск, докато по настоящото дело Комисията е направила отказ по чл. 233 ГПК; мотивите нямат отношение и към частта от въпроса кога е постановено ТР № 4 на ОСГК на ВКС. Наред с изложеното, цитираният тълкувателен акт дава разяснения по тълкуването на правна норма и по общо правило не действа „занапред“ . ВКС не е издател на нормативните актове, които тълкува – с тълкувателните решения той уеднаквява противоречивата практика на съдилищата, включително своята, или изоставя константната, но неправилна практика на съдилищата (чл. 124 ЗСВ и чл. 292 ГПК). 3 Дейността по нормативно тълкуване на ВКС се провежда по специалния ред и условия в ЗСВ. Тълкувателните решения на ВКС не се „обнародват или разгласяват“ (чл. 51, ал. 2 ЗНА). Те се публикуват в бюлетина на ВКС (чл. 131 ЗСВ) и на страницата на Върховния касационен съд. в мотивите по т. 1 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че тълкуването, с което ОСГТК на ВКС уеднаквява съдебната практика, не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл.124 от Конституцията на РБ резултат – осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст. С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е доразвито, че задължителните тълкувателни актове изясняват действителното съдържание на правна норма още от момента на приемането й. Само когато, без да са отменени или съществено изменени законите, предмет на тълкуване, и прието по прилагането им задължително тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, тогава новият тълкувателен акт започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред – така мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. При това положение, съобразяването на разясненията в ТР № 4 на ОСГК на ВКС, задължителни за всички съдилища, държавни органи, юридически лица и граждани, разясненията, не значи, че неоснователните претенции на Комисията, при неточно тълкуване на закона от нея, няма да имат за своя последица приложението на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ.
В заключение, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 2647/18.10.2024 г., постановено по въззивно гр. д. № 2745/2024 г. от Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: