О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 605

гр.София, 13.02.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 428/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Евроконсулт 2002“ ЕООД, чрез адв. Д.Н., срещу определение № 8563/13.07.2023г., постановено по ч. гр. д.№6354/23г. от състав на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането на СРС от 28.03.2021г. по гр. д.№ 51818/2019г. за връщане на подадената от дружеството искова молба и прекратяване на исковото производство.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Като основания за касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, и чл.280,ал.2, предл. 3то ГПК. Твърди се, че по следните процесуалноправни въпроси, въззивният съд се е отклонил от разрешението в определение № 2904/09.10.2023г. по гр. д.№ 1641/23г., ВКС, ІV ГО:

1/ Издаването на съдебно удостоверение единственият процесуален способ ли е за попълване на доказателствената съвкупност с писмени доказателства – удостоверение за данъчна оценка и за кадастрална скица/ схема на недвижимия имот, предмет на иска?

2/ Издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с писмени доказателства – удостоверение за данъчна оценка и за кадастрална скица/ схема на недвижимия имот, предмет на иска – изключва ли тяхното изискване по служебен път по реда на чл. 186, изр.2 ГПК като алтернативен процесуален способ за попълване на доказателствената съвкупност?

3/ Ако ищецът не успее чрез съдебно удостоверение да се снабди с писмени доказателства – удостоверение за данъчна оценка и за кадастрална скица/ схема на недвижимия имот, предмет на иска – първоинстанционният съд следва ли да прекрати производството или е длъжен по реда на чл. 186, ал.2 ГПК да изиска липсващите доказателства по служебен път с оглед попълването на доказателствената съвкупност?“

Въпросите се поставят в контекста на твърдението на касатора, че неизпълнението на указанията на съда за представяне на въпросните удостоверения не е основание за връщане на исковата молба, тъй като същите могат да бъдат изискани служебно от съда на основание чл. 186, ал.2 ГПК. Твърди се също, че по приложението на тази разпоредба следва да се създаде съдебна практика, поради което въпросите са от значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото, а атакуваното определение е очевидно неправилно, защото съдът не е изпълнил процесуалните си задължения и не е приложил процесуалния ред на чл. 186, ал.2, хипотеза 2 от ГПК, а вместо това е прекратил производството поради непредставянето на съответните доказателства от ищеца.

Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения:

За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивната инстанция е съобразила, че ищецът е предявил искове по чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко – продажба на недвижим имот, поради което по редовността на исковата молба са дадени адекватни и надлежни указания за представяне на данъчна оценка и кадастрална скица/ схема на имота, предмет на атакуваната сделка, които не са изпълнени, въпреки многократните възможности за това. Неизпълнението от страна на ищеца законосъобразно е довело до връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по делото.

Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Поставените от касатора въпроси нямат връзка нито с предмета на спора, нито с решаващите изводи на съда. Нормата на чл. 186 ГПК, на която се позовава касаторът, е неприложима в случая, доколкото тук става въпрос за редовност на искова молба, а не за събиране на писмени доказателства в хода на висящ исков процес. Ищецът дължи изпълнение (с или без помощта на съдебно удостоверение) на правилните указания на съда по редовността на исковата молба и неизпълнението на тези указания влече приложението на чл. 129, ал.3 ГПК. В случая не става дума за събиране на доказателства, а за изпълнение на процедурата по чл. 129 ГПК. Съдът не само няма задължение, но няма и право служебно да отстрани констатираните от него нередовности на исковата молба, с която е сезиран.

Липсва общият селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8563/13.07.2023г., постановено по ч. гр. д.№6354/23г. от състав на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: