6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2103

София, 29.04. 2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 441 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горски стопанство - Селище“, чрез адв. С. против решение № 313/2.10.2023 г. по в. гр. д. № 420/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което като е потвърдено решение № 183/18.05.2023г. по гр. д. № 23/2023 г. на Районен съд Велинград в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично е отменено решението в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, е признато за незаконно уволнението на И. С. Б., извършено на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ със Заповед № 26/23.11.2022г. на директора на ТП „Държавно горски стопанство - Селище“ към ЮЦДП С. и е отменена заповедта, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка път и му е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 2.12.2022 г. до 2.05.2023 г. в размер на 5 177,76 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.Основните доводи са, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът, като работещ в предприятие от...