Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар З. Б. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 2491/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет – Пловдив, гр. Пловдив, ул. „А. В. №20 срещу Решение №2016 от 10.11.2020 г. на Административен съд – Пловдив по административно дело №2411/2018 г.

С решението в обжалваната част съдът е отменил Решение №264 по Протокол №12 от 12.07.2018 г. на Общинския съвет – Пловдив в частта по точка 1, 2.1., 2.2., 3, 5, 6 и 7 относно автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Общинският съвет – Пловдив, счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.

Счита решението в обжалваната част за недопустимо поради липса на правен интерес на оспорващите за оспорване на Решение №264 в отменената част. Излага подробно разбирането си за правния интерес и предпоставките, при които той е наличен. Сочи, че жалбоподателите не са представили доказателства за личен, пряк, правен интерес, а и самото решение в оспорената част е отменено с Решение №118 по Протокол №7 от 14.05.2020 г. на общинския съвет. Представените доказателства за закупени абонаментни карти са от 26.03.2019 г., т. е. десет месеца след подаване на жалбата, а единият от жалбоподателите е и с настоящ адрес в [населено място], област Пазарджик.

Съдът не е формирал обективен критерий, въз основа на който е прекратил съдебното производство по отношение на жалбоподателите относно Решение №264, точки 2.3, 2.4, 2.5. и 4 за автобусни линии №18, 113, 222, 26 и 44, а е приел за допустимо производството в останалата част. Прави анализ на доказателствата по делото, в т. ч. и позовавайки се на заключението на приетата съдебна експертиза, по отношение на релевантните факти за всяка от автобусните линии. За несъответен на доказателствата счита и извода на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неизвършване на действието по чл. 6, ал. 3 от Наредба №2 от 5.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба №2).

Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, евентуално да го отмени. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Й. Д., Адвокатска колегия – Пловдив.

2. Ответниците по касационната жалба – П. Д., Х. Т., Е. Расим, К. М. и „Автотранс – 2000“ ООД, не вземат становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 25.03.2016 г. със Заповед №16ОА626 кметът на О. П. назначава комисия по чл. 8 от Наредба №2.

2. В периода м. 12.2017 – м. 05.2018 г. в О. П. постъпват предложения на транспортни фирми, изпълняващи автобусни превози по утвърдените с Общинската транспортна схема автобусни линии, на кметове на райони, обосновани с предложения на граждани, на ръководители на научни институции, на граждани и на икономически оператори за промени в маршрутните разписания на автобусни линии, утвърдени с Общинската транспортна схема.

3. На 25.05.2018 г. комисията по чл. 8 от Наредба №2 приема решения, с които приема предложения за изменения в маршрутните разписания на автобусни линии по утвърдената Общинска транспортна схема, в т. ч. по отношение на автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37:

4. На 06.06.2018 г. на официалната електронна страница на О. П. на основание чл. 66, ал. 1, чл. 67, 68 и 69 АПК, е публикуван проект на акт на общинския съвет за промяна на маршрутни разписания на автобусни линии по Общинската транспортна схема, между които и автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37.

5. На 29.06.2018 г. кметът на О. П. внася в общинския съвет предложение за актуализиране и промяна в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, между които и автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37.

6. На 12.07.2018 г. с Решение №264 по Протокол №12, на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 17, ал. 8 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба №2 и предложение на кмета на общината от 29.06.2018 г. Общинският съвет – Пловдив приема промени в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, в т. ч. и по отношение на:

автобусна линия №29 – промяна на интервалите на автобусите в маршрутното разписание (точка 1);

автобусна линия №15 – удължаване на маршрута на линията до с. Войводиново и увеличаване на броя на обслужващите линията автобуси от 7 на 10 (точка 2.1.);

автобусна линия №17 – увеличаване на броя на автобусите от 10 на 11, промяна на последната спирка – вместо спирка №1037 на локалното платно на бул. „Свобода“ – спирка №1025 на ул. „Х. Я. в кв. „Прослав“;

автобусна линия №21 – частична промяна на маршрута в кв. „Изгрев“, описан в предложението;

автобусна линия №99 – увеличаване на времетраенето на пътуването на автобусите от 40 на 44 минути;

автобусна линия №9 – промяна на последна спирка – вместо спирка №1036 „Втора автоколона“ – спирка №1011 в ж. к. „Тракия“;

автобусна линия №37 – промяна на последна спирка – вместо спирка №1030 „ЕАЗ“ ООД на ул. „Индустриална“ – спирка №472 „Авторемонтен завод“.

7. На 27.07.2018 г. П. Д., Х. Т., Е. Расим и К. М. подават жалба срещу Решение №264 от 12.07.2018 г. на Общински съвет – Пловдив.

8. На 30.08.2018 г. Административен съд – Пловдив извършва справка в Националната база данни „Население“ и установява, че жалбоподателите П. Д. и Х. Т. са с постоянен адрес в гр. Пловдив.

9. На 04.12.2018 г. с протоколно определение по административно дело №2411/2018 г. Административен съд – Пловдив оставя без движение жалбата на П. Д., Х. Т., Е. Расим и К. М. като им указва да представят доказателства за правен интерес.

9. На 07.01.2019 г. с Определение №16 по административно дело №2411/2018 г. Административен съд – Пловдив оставя без разглеждане жалбата на П. Д., Х. Т., Е. Расим и К. М. срещу Решение №264 на Общински съвет – Пловдив и прекратява съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неизпълнение на указанията в срок.

10. На 18.02.2019 г. с Определение №2275 по административно дело №1250/2019 г. Върховният административен съд отменя Определение №16 и връща делото на съда за продължаване на съдебното производство с указание за извършване на проверка за допустимост на жалбата.

11. На 08.03.2019 г. Административен съд – Пловдив извършва справка в Националната база данни „Население“ и установява, че жалбоподателите Е. Расим и К. М. са с постоянен адрес в гр. Пловдив.

12. На 11.03.2019 г. с Разпореждане №1512 по административно дело №2411/2018 г. Административен съд – Пловдив указва на жалбоподателите да обосноват правен интерес от оспорването на Решение №264 по отношение на всяка от сочените автобусни линии.

13. На 04.04.2019 г. жалбоподателите представят за всеки от тях доказателства за закупена едномесечна карта за пътуване, валидна за цялата градска мрежа на гр. Пловдив за м. април 2019 г. и излагат мотиви за наличие на правен интерес.

14. На 14.05.2020 г., с Решение №118 по протокол №7, на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 17, ал. 8 ЗАвтП и чл. 8, ал. 3 и 4 от Наредба №2 и предложение на кмета на общината от 04.05.2020 г., Общинският съвет – Пловдив приема промени в Общинската транспортна схема по отношение на автобусни линии, в т. ч. и по отношение на автобусни линии №15, 17, 21, 29 и 99, за оптимизиране на маршрутното разписание без промяна на броя на курсовете и плановия пробег в километри.

15. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че за четиримата жалбоподатели е налице правен интерес от оспорването на Решение №264 по Протокол №12 от 12.07.2018 г. на Общинския съвет – Пловдив в частта относно автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37, с оглед на факта, че са с постоянен адрес в гр. Пловдив, ползват или биха могли да ползват автобусния транспорт в гр. Пловдив и факта, че по отношение на автобусни линии №29, 15, 17, 21, 99, 9 и 37 с Решение №264 са приети промени, които водят до намаляване на броя на курсовете, промяна на разписанието, маршрута, спирките,

Приема, че с оглед на чл. 142, ал. 1 АПК, настъпилата с Решение №118 по Протокол №7 от 14.05.2020 г. на Общинския съвет – Пловдив промяна в маршрутните разписания на автобусни линии №15, 17, 21, 29 и 99 не води до отпадане на правния интерес за жалбоподателите от оспорване на Решение №264.

Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, като съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Органът е спазил изискванията за провеждане на административното производство по чл. 65, 66, ал. 1 и 2, чл. 69, ал. 1 АПК, но е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 6, 6а и 8 от Наредба №2.

Оспореното решение е прието въз основа на предложение не на кмета на общината, който единствен с оглед на чл. 6а, ал. 1 от Наредба №2 има право да прави предложение за изменение на общинската транспортна схема, а на физически и юридически лица – предложения на превозвачи – „Хеброс бус“ АД, „Автотранспорт 2000“, „Автобусни превози Пловдив“ ЕООД, на кметовете на райони „Източен“ и „Западен“ и подписка на живущи в кв. „Източен“ и в кв. „Прослав“, ръководители на образователни институции – деканът на Факултета по математика и информатика в Пловдивският университет „П. Х. , директорите на Езикова гимназия „Пловдив“ и Езикова гимназия „И. В. .

С. З. №16ОА6126 от 25.05.2016 г. на кмета на общината е определен състава на комисията по чл. 8, ал. 2 от Наредба №2, но всеки от представителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив, на Областно пътно управление и на браншова организация, е „определен с писмо“. Определеният с „писмо“ от 31.03.2016 г. представител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ не е участвал в заседанието на комисията от 25.05.2016 г., а представителите на Областно пътно управление и на „Организация и транспорт – Пловдив“ са посочени с „писмо“, съответно от 01.04.2016 и 04.04.2016 г., но не са включени поименно в заповедта на кмета по чл. 8, ал. 2 от Наредба №2. С оглед на това приема, че не е налице „валидно издадена заповед по чл. 8, ал. 1 от Наредба №2 от 15.03.200 г. за определяне на комисия по ал. 2 на същия член, което е довело и до участие в комисията на лице (инж. И. В.), което не е посочено нито от съответната администрация/организация, нито е определено от кмета на общината за член на комисията“.

Въз основа на това съдът приема, че за определената от кмета на общината комисия е налице липса на компетентност, което „води до липса на валидно направено предложение от същата“, което е „до такава степен съществено, че е самостоятелно основание за отмяна на обсъжданото решение“.

Съдът приема, че не са налице и доказателства за проведена процедура за установяване на пътникопотока по чл. 6, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от Наредба №2, както и че не се установява извършените промени за автобусна линия №15 да са съгласувани с кмета на О. М. в съответствие с чл. 6а, ал. 2, т. 2 от Наредба №2.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на Решение №624 в оспорената част и го отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, но недопустимо.

Доводите на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение са свързани с правото на оспорване на жалбоподателите, т. е. с наличието у тях на правен интерес. Обобщени, доводите са относно: 1.) доказаността на използването от жалбоподателите на общинските автобусни линии и 2.) влязлото в сила Решение №118 от 14.05.2020 г. на Общински съвет – Пловдив.

За да приеме наличието у жалбоподателите на право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 184 АПК първоинстанционният съд се позовава на доказания по делото факт, че постоянният адрес на жалбоподателите е на територията на гр. Пловдив и на факта, че с оспореното Решение №264 се въвеждат изменения на процесните автобусни линии.

За да обосноват своето право на оспорване жалбоподателите се позовават на Регламент (ЕО) №1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) №1191/69 и (ЕИО) №1107/70 на Съвета (Регламент №1370/2007) и в частност на приетото в него, че „заинтересовано лице е всяко такова, за което е налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение, на основание, че такива решения са нарушили общностното право или национални разпоредби за прилагане на общностното право“.

Регламент №1370/2007 има за предмет, съгласно член 1, параграф 1, алинея 1, определянето на „начина, по който, в съответствие с правилата на правото на Общността, могат да действат компетентните органи в сферата на обществения пътнически превоз, за да гарантират предоставянето на услуги от общ интерес, които наред с другото, са по-многобройни, по-безопасни, по-висококачествени или на по-ниска цена спрямо тези, които биха били обусловени само от пазарните механизми“. Съгласно алинея 2 на същия параграф целта на регламента е да установи „условията, при които компетентните органи, когато налагат или договарят задължения за обществени услуги, компенсират операторите на обществени услуги за направените разходи и/или им предоставят изключителни права в замяна на изпълнението на задълженията за обществени услуги“. Този предмет на регламента е изрично посочен и в неговите съображения 1 – 9, които обосновават необходимостта от допустимостта и регулацията на компенсацията на икономическите оператори, извършващи обществени услуги във вътрешния транспорт.

При отчитане на този предмет на регламента в неговия член 5 са регламентирани изискванията за възлагане на обществени поръчки за услуги като в параграфи 2 до 6 са установени правилата за възлагане на обществените поръчки за извършване на обществени услуги за пътнически превоз, когато националният орган решава сам да ги извършва – параграф 2, да ги възложи на трето лице – параграф 3, изключенията от тези две хипотези – параграф 4, 5 и 6. В параграф 7 на член 5 е регламентирано задължението на държавите членки „да гарантират възможността взетите решения в съответствие с параграф 2 до 6 да бъдат преразгледани ефективно и бързо, по искане на всяко лице, което има или е имало интерес да получи конкретната поръчка и което е било или за което е било налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение, на основание, че такива решения са нарушили общностното право или национални разпоредби за прилагане на общностното право. “.

Видно от съпоставката на довода на жалбоподателите и на съдържанието на разпоредбата, на която фактически се позовават, е че визираното в нея не е относимо за физическите лица, ползватели на обществената услуга за автомобилен превоз, а за лице, което е имало интерес да получи възложената поръчка и за което кумулативно е било или е налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение на правото.

Следователно от позоваването на Регламент №370/2007 не следва твърдяното от жалбоподателите право на оспорване на Решение №264, тъй като те не са лица, които са имали интерес да получат обществените поръчки за изпълнение на автомобилните превози по процесните автобусни линии.

Независимо от горното доколкото чл. 45, ал. 3 ЗМСМА изрично установява, че актовете на общинския съвет подлежат на оспорване пред съответния административен съд следва да се прецени по отношение на четиримата жалбоподатели налице ли е право на оспорване на Решение №264 по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК.

Преди всичко следва да се посочи, че оспореното Решение №264 на общинския съвет не регламентира непосредствено поведението на правните субекти, а установява елементите на автобусни линии по смисъла на §1, т. 22 ЗАвтП - маршрута за изпълнение на автобусния превоз и маршрутното разписание по смисъла на §1, т. 1 от Наредба №2, т. е. то установява технологични изисквания за изпълнение на правно регламентирана дейност с цел да се гарантира в максимално възможна степен задоволяване на потребностите на населението от обществен автобусен транспорт в границите на населеното място или на общината в рамките на икономически възможности на общината. Видно от съдържанието на чл. 17, ал. 4 ЗАвтП общинските транспортни схеми включват два вида автобусни линии, а всяка линия се характеризира с маршрут и маршрутно разписание по смисъла на §1, т. 1 от Наредба №2. Нито номера и наименованието на линията, нито спирките по маршрута, нито времето на тръгване от началните пунктове и на преминаване през контролните пунктове в двете посоки са правило за поведение на правните субекти. Те са начин на изпълнение от превозвача на възложената му дейност.

Доколкото обаче установените с транспортната схема изисквания за изпълнение на обществената транспортна услуга са изпълнение на правомощията на общинския съвет по решаване на въпроси от местно значение, които са в неговата изключителна компетентност, поради факта, че представляват проявление на местното самоуправление по смисъла на чл. 17, т. 6 ЗМСМА, законодателят е приел – изрично в чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, че актовете на общинския съвет, т. е. на органа на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗМСМА, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като законодателят не е регламентирал различно съдържание на правото на оспорване на актовете на общинския съвет очевидно е, че допустимостта на оспорването следва да се преценява с оглед на изискванията на чл. 147, ал. 1 АПК.

За да е налице право на оспорване на един административен акт е необходимо този акт да засяга права, свободи или законни интереси на оспорващия, съответно да му създава задължения. Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права или законни интереси, а не на всеки интерес. Засягането трябва да е лично, т. е. обектите на закрила трябва да са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т. е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт, това значи отмяната на акта да доведе до удовлетворяване на правния интерес на оспорващия. Тези изисквания трябва да са осъществени кумулативно, за да е налице право на оспорване.

От факта, че четиримата жалбоподатели са с постоянен адрес по смисъла на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) в гр. Пловдив не следва автоматично извод за засягане на техни права, свободи или законни интереси чрез осъществената промяна в маршрутните разписания на процесните автобусни линии. Такова не следва и от факта, че четиримата са закупили едномесечни карти за пътуване, валидни за цялата градска мрежа на гр. Пловдив за месец април 2019 г.

Жалбоподателите не сочат каквото и да било засегнато тяхно право, свобода или законен интерес, установени в норма на позитивното право, които оспореното решение засяга. Соченото в молбата им от 04.04.2019 г., че поради промяната двама от тях не могат да ползват автобусна спирка №343 и 342 по автобусна линия №21 не обективира засягане по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, съответно по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, тъй като няма правна норма, която да им гарантира ползването на тези две спирки или която да установява задължение на общинския съвет да осигурява автобусна спирка на точно определено разстояние от мястото, което жалбоподателите считат, че е релевантно за тях.

Не обективира засягане с искания от разпоредбите смисъл и соченото от жалбоподателите, че с направените промени значително се удължава интервала от време между отделните автобуси по автобусни линии №15 и 21, както и поради удължаването на маршрута на автобусна линия №21 извън чертите на населеното място, тъй като нито има правна норма, която да гарантира на жалбоподателите дължината, обхвата и времетраенето на маршрутите на автобусните линии, нито има задължение на общинския съвет да осигурява исканите от жалбоподателите параметри на маршрутното разписание и на обхвата на автобусните линии. Законодателят е регламентирал определени изисквания към маршрутите и маршрутните разписания на автобусните линии, но те са за осигуряване на възможност за връзки между отделните видове транспорт – чл. 9 от Наредба №2, за свързаност с републиканската и областните транспортни схеми – чл. 17, ал. 6 ЗАвтП, използването на автогарите – чл. 15 от Наредба №2, интервалите между курсовете по една и съща междуселищна линия – чл. 16 от Наредба №2, както и на изискванията на Закона за движение по пътищата и на изискванията на социалното законодателство – чл. 16а от Наредба №2.

По отношение на автобусни линии №9, 17, 29, 37 и 99 жалбоподателите дори и не сочат факти и обстоятелства, които да считат, че осъществяват исканото от закона засягане.

Що се отнася до доводите, че направените с процесното решение промени щели да доведат до увеличение на цената на билета за автобусните превози и до по-големи субсидии за превозвачите, те не само не са обвързани с каквото и да било право, свобода или законен интерес на жалбоподателите – чл. 5, ал. 1 ЗАвтП, но са и необосновани – бланкетни и декларативни.

Видно от изложеното жалбоподателите не са доказали лично, пряко и правно засягане на техни права, свободи или законни интереси от оспорения акт, поради което за тях не е налице право на оспорване на Решение №264. Първоинстанционният съд като не е установил тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство е постановил недопустимо съдебно решение. Следва да се посочи, че с Определение №2275 от 18.02.2019 г. Върховният административен съд не се е произнесъл по допустимостта на жалбата, а изрично е задължил първоинстанционния съд да извърши проверка за допустимостта на оспорването и едва при положителен резултат от тази проверка да се произнесе по същество.

Тъй като обжалваното съдебно решение е недопустимо съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство. Това прави ненужно обсъждането на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди ответниците - П. Д., Х. Т., Е. Расим, К. М., да заплатят на О. П. – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор съгласно §1, т. 6 АПК, направените за двете инстанции разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за касационната инстанция са 70,00 лв. държавна такса и 600,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно фактура №26 от 01.03.2020 г. и банков документ, а за първата инстанция – 800,00 лв. депозит за вещото лице, съгласно банкови документи. В първоинстанционното съдебно производство касаторът е претендирал 600,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.10.2018 г., но доказателства за реалното изплащане на възнаграждението по банков път, както е уговорено в договора, не са представени, поради което съдът не следва да ги присъжда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №2016 от 10.11.2020 г. на Административен съд – Пловдив по административно дело №2411/2018 г.

ОСЪЖДА П. Д., гр. Пловдив, [адрес], Х. Т., гр. Пловдив, [адрес], Е. Расим, гр. Пловдив, [адрес] и К. М., гр. Пловдив, [адрес] да заплатят солидарно на О. П. седалище и адрес гр. Пловдив, пл. „С. С. №1 1 470,00 (хиляда четиристотин и седемдесет) лв. разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело №2491/2021 г. на Върховния административен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова

/п/ Весела Андонова