О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1485

София, 05.06.2024 годинаВърховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №265/2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Лено „АД, [населено място] против решение №105 от 24.01.2023г. по гр. д. №1488/22г. на Софийски апелативен съд .

Ответникът по касационната жалба-П. Г. М., чрез пълномощника си – адв.Д. Т. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. П. е поддържал довод за недопустимост на съдебното решение, поради това, че ищците не били разграничили в исковата молба исковете диференцирано един от друг, нито са заявили активна солидарност, а едва пред въззивната инстанция е направено искане сумата да бъде заплатена на физическото лице - длъжник.Така според страната, съдът нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по иск, който не бил заявен. От тези доводи страната е извела и нередовност на исковата молба, а оттам отново и недопустимост н атакувания съдебен акт. Касаторът е поддържал довод и за очевидна неправилност на решението. Този извод е подкрепен с оплакване за неправилност на акта, поради това, че въззивният съд е приел, че М. има качество „потребител“. След това, касаторът, с оглед вече изложеното по отношение нередовността на исковата молба е поставил въпросите- 1/ „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да обсъди самостоятелно всички твърдения, възражения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва...