3№ 3206/24.06.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: В. Р.
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 509 по описа за 2024 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 482/18.09.2023 г. по гр. д. № 85/2023 г., с което Софийският окръжен съд, потвърждавайки решение № 227/11.08.2022 г. по гр. д. № 529/2021 г. на Районен съд – Костинброд в обжалваната част, частично е уважил иска на А. А. А. срещу „Жо Транс – Бг“ ООД до сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 19.08.2020 г., ведно със законните лихви от тази дата, отхвърляйки го до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Решението се обжалва от А. А. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: Налице ли „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ, винаги когато приносът на работника/служителя за трудовата злополука е поради нарушения на законовите правила за движение по пътищата, и кои са релевантните обстоятелства, при които съдът намалява отговорността на работодателя по чл. 200 КТ? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 200 и чл. 201, ал. 2 КТ. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че спорът пред него не е за това, че: 1) по трудово правоотношение ищецът заема длъжността „шофьор на микробус“ с място на работа [населено място]; 2) в периода от 17.08.2020 г. до 20.08.2020 г. ответникът/работодателят го командирова за превоз от [населено място] до [населено място] и обратно с микробус „М. С. с рег. [рег. номер на МПС] ; 3) на 19.08.2020 г. в Унгария, около 22.35 часа, в района на П., магистрала М5, дясно пътно платно, в района на 120+250 км. настъпва пътнотранспортно произшествие, след като управлявания от ищеца товарен автомобил поради неспазена дистанция се блъска в движещия се пред него товарен автомобил „Ф. Д. с румънска регистрация, управляван от румънски гражданин, който рязко намалява скоростта си поради настъпило пред него друго пътнотранспортно произшествие, незабелязано от ищеца; 4) вследствие на ПТП на ищеца са причинени многофрагментарно счупване на деафазата на дясна бедрена кост, фрактура на капачката на коляното и разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица; 5) травматичните увреждания са признати за трудова злополука с акта по чл. 60, ал. 1 КСО и 6) справедливото обезщетение за неимуществените вреди по причина на трудовата злополука са за сумата 40 000 лв. Въззивният съд, е намерил, че спорът пред него, пренесен с жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение, се изразява в това дали ищецът е допуснал „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ и какъв е процентът, с който отговорността на работодателя по чл. 200 КТ следва да се намали. Въззивният съд е окачествил като „груба небрежност“ допуснатото от ищеца нарушение на § 27, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, действащ на територията на Р. У. идентичен по съдържание с чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, действащ на територията на Р. Б. Приел е, че нарушението е тежко/ при липсата на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, доколкото ищецът като водач на товарния автомобил с рег. [рег. номер на МПС] се е движил през нощта по трасе без осветление, което е изисквало повишено внимание от него. Въззивният съд е окачествил поведението на ищеца като „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ и поради това, че е безотговорно: 1) към пътувалата с него Р. А., с която ищецът е във фактическо съжителство на съпружески начала, с която имат малолетно дете и която също е получила тежки наранявания от ПТП; 2) към водача на другия товарен автомобил, на румънския гражданин, който също е получил телесни увреждания, макар и леки и 3) към имуществото на работодателя, тъй като при катастрофата управляваният от ищеца микробус е напълно унищожен. Поради това е приел, така както и първостепенният съд, че отговорността на работодателя следва да се намали с 80 %, а първоинстанционното решение с което искът по чл. 200 КТ е уважен в размера до 8 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер следва да се потвърди.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по тях е налице и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Начинът, по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че „груба небрежност“ в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се оцени като поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Когато е направено възражение за намаляване на обезщетението на това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ (решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., IІІ-ро ГО на ВКС). Съдът следва да изясни в какво се изразява проявената груба небрежност - кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение (решение № 510/30.11.2010 г. по гр. д. № 1923/2009 г. ІV-то ГО, решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г., ІІІ-то ТО и решение № 157/24.06.2014 г. по гр. д. № 6210/2013 г., ІІІ-то ГО на ВКС. В конкретния случай, при установения механизъм на ПТП, въззивният съд в изясняване на понятието „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ е изследвал поведението на ищеца не само според допуснатите от него нарушения на Закона за движение по пътищата, действащ на територията на Р. У. но и според уврежданията, които останалите участници в инцидента са понесли, и според нанесените имуществени вреди на работодателя. При всички тези обстоятелства е определил 80-те %, с които е намалил отговорността на работодателя по чл. 200 КТ.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 482/18.09.2023 г. по гр. д. № 85/2023 г. на Софийски окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, доколкото касаторът е освободен от внасяне на държавна такса (чл. 359 КТ).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.