РЕШЕНИЕ

№ 53

София, 30.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, В. Т. отделение, Четвърти състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 268 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от „К. В. ЕООД (н.) молба за отмяна на влязло в сила решение № 533/19.07.2022 г., постановено т. д. № 455/2022 г. по описа на САС, ТО, 5 с-в, с което е отменено решение № 7/14.01.2022 г., постановено по т. д. № 26/2021 г. по описа на ОС-Благоевград, като вместо него е обявена неплатежоспособността на „К. В. ЕООД (н.) с начална дата 25.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е назначен временен синдик.

За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение, молителят твърди, че към приключване на съдебното дирене по исковото производство не му е бил известен документ, който представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно ревизионен акт от 29.11.2023 г., издаден от данъчните органи при ТД София към НАП, от което се изяснявало обстоятелството, че за „ВВГД О. П. ООД (н.) е възникнало задължение да отпише, поради погасяване по давност, задълженията по единадесет договора за банков кредит, сключени с „КТБ“ АД (н.). Поддържа, че съдебното производство по т. д. № 26/2021 г. по описа на ОС-Благоевград е образувано по молба на „КТБ“ АД (н.) с правното твърдение, че банката е носител на парични вземания по търговски сделки към „ВВГД О. П. ООД (н.), като по силата на чл. 263л ТЗ „К. В. ЕООД (н.) е солидарно отговорно за задълженията по единадесет договора за банков кредит. При постановяване на влязлото в сила решение въззивният съд е формирал своята воля въз основа на установените от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза факти, вкл. въз основа на съответните икономически коефициенти по отношение на „К. В. ЕООД (н.), като при тази преценка са взети предвид паричните вземания на „КТБ“ АД (н.) до размера на полученото по плана за преобразуване и одиторския доклад, представен по делото.

Счита, че процесният ревизионен акт представлява нововъзникнало писмено доказателство от съществено значение за исковото производство - от този документ се изяснявало, че към момента на изготвяне на заключенията на СИЕ вземанията на „КТБ“ АД (н.) към „ВВГД О. П. ООД (н.) и „К. В. ЕООД (н.) са били погасени по давност, т. е. банката не е била кредитор на „ВВГД О. П. ООД (н.), поради което и „К. В. ЕООД (н.) не е било солидарно отговорен длъжник по единадесетте договора за банков кредит – до размера на полученото при преобразуването, тъй като тези парични задължения са били погасени по давност още преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

Ответникът по молбата - „КТБ“ АД (н.), я оспорва, като развива подробни съображения относно нейната неоснователност.

С определение № 448/26.02.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

С решението, което се иска да бъде отменено чрез уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК извънредно средство за отмяна на неправилни влезли в сила решения, Софийският апелативен съд е приел, че молителят в производството по чл. 625 ТЗ – банката, е обосновала своята активна материална легитимация като кредитор на „ВВГД О. П. ООД (н.), с който несъстоятелният длъжник „К. В. ЕООД е солидарно отговорен на основание чл. 263л ТЗ, с процесните единадесет договора за банков кредит, сключени през периода от 28.09.2006 г. до 22.08.2012 г., като към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (на 15.02.2021 г.) породените от тези търговски сделки парични задължения са били изискуеми (поради изтичане на уговорения срок на действие на кредитните договори). След като е приел за установено, че „К. В. ЕООД (н.) е солидарно отговорен за задълженията на „ВВГД О. П. ООД (н.) към „КТБ“ АД (н.) до размера от 44370 лв., респ. че солидарно отговорният длъжник „К. В. ЕООД (н.) е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, съдът по несъстоятелността е открил производство по несъстоятелност срещу този търговец.

Писменото доказателство, на което се основава молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представлява ревизионен акт, с който компетентните данъчни органи са установили възникването и съществуването на публични задължения на солидарно отговорния длъжник „ВВГД О. П. ООД (н.) за периода от 2017 г. до 2020 г. – корпоративен данък и законни мораторни лихви върху него (арг. чл. 108 ДОПК, във вр. с чл. 118 ДОПК), общо в размер на сумата от 7815665,69 лв. При извършения анализ на събраните доказателства в административното (данъчното) производство – по издаване на процесния ревизионен акт, вкл. и при установяване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели на стр. 20 от ревизионния акт данъчните органи са приели, че за данъчно задълженото лице - „ВВГД О. П. ООД (н.), е възникнало задължение за отписване на задълженията му по релевантните договори за кредит, поради изтекла погасителна давност на породените от тях главни и акцесорни парични задължения.

Производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влезли в сила неправилни решения е извънреден способ, чиято цел е да се преодолее преклудиращото действие на влязлото в сила съдебно решение по отношение на правнорелевантни факти и материалноправни възражения, които страните не са могли да релевират до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция – поради пропуск, който обаче не се дължи на тяхното субективно (виновно) процесуално поведение (вкл. на небрежността им при упражняване на процесуалните права), а на обективни причини (невъзможност страните своевременно – до края на съдебното дирене пред инстанциите по фактите, да узнаят правнорелевантните обстоятелства или писмените доказателствени средства, в които те са удостоверени), вследствие на което те са били лишени от гарантираното им от закона процесуално право да сочат и представят доказателства за тях. Тези нови обстоятелства и нови писмени доказателства трябва да са от съществено значение за делото – не само да са допустими и относими към предмета на правния спор, но и да водят до неговото изясняване от фактическа страна, т. е. до установяване на истинните факти в съдебния спор. В този смисъл те трябва да са от такова съществено доказателствено значение, което би обусловило различен краен изход на правния спор, предмет на делото.

Представеният по настоящото съдебно производство ревизионен акт е писмено доказателствено средство, създадено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска (той е съставен след постановяване на определение № 327/09.05.2023 г. по т. д. № 99/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване), което не установява нови обстоятелства, които да не са били известни на ответника по молбата по чл. 625 ТЗ при разглеждане на делото в инстанциите по същество.

Погасителната давност като факт с правно значение представлява календарен период от време, през който носителят на съответното притезателно право не го упражнява надлежно, поради което - с цел да се обезпечи правната сигурност, законодателят е уредил правната възможност на длъжника в облигационното правоотношение да се позове на този правнорелевантен факт (арг. чл. 120 ЗЗД), вследствие на което титулярят на това притезание не може да го упражни чрез помощта на държавната принуда. Следователно, този факт с правно значение (погасителната давност) може да бъде въведен от ответната страна в исковия процес само чрез защитно процесуално средство - чрез правопогасително материалноправно възражение (по същество чрез него длъжникът упражнява потестативно право – с едностранно волеизявление лишава кредитора от правната възможност за принудително удовлетворяване на погасеното по давност притезание). Тъй като погасителната давност като факт от обективната действителност е свързана с изтичане на конкретен период от време, длъжникът по облигационното правоотношение е могъл своевременно да узнае обстоятелствата, обуславящи пораждането на потестативното право, след упражняването на което - в преклузивните срокове чрез правопогасително материалноправно възражение, кредиторът би бил лишен от правната възможност да удовлетвори предявеното притезание чрез помощта на държавната принуда.

От друга страна, осъществяването на този факт с правно значение (погасителната давност) не е предпоставено от правната преценка на данъчен орган, извършена в административното (данъчното) производство, поради което преклудиращото действие на влязлото в сила съдебно решение не може да бъде преодоляно чрез правни становища на административни органи, удостоверени в официални документи, в какъвто смисъл са неоснователните правни доводи, изложени от молителя.

Само за пълнота следва да се изясни, че между солидарните длъжници погасителната давност тече отделно, като нейното прекъсване и спиране срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници (арг. чл. 125, ал. 1 ЗЗД), поради което представеният документ не би бил и от съществено значение за делото – с него данъчният орган е приел, че за данъчни цели трябва да се отпишат парични задължения по договор за банков кредит към „КТБ“ АД (н.) не на молителя, а на солидарния длъжник „ВВГД О. П. ООД (н.).

Тъй като представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не отговаря на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тя трябва да бъде отхвърлена.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28632/13.12.2023 г. на „КОЖУХ ВАНГА“ ЕООД (н.) за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 533/19.07.2022 г., постановено т. д. № 455/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.