О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1108

Гр.София, 12.03.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.561 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.9526/7.08.23 по ч. г.д.№.8783/23 на СГС, ІVАс., е потвърдено определение №.10782/21.03.23 по г. д.№.65146/22 на СРС, 165с., за връщане на искова молба вх.№.263955/29.11.22 на И. К. К. срещу „Т. С. ЕАД и „Техен сървисиз“ ЕООД и прекратяване на образуваното по нея г. д.№.65146/22 на СРС, 165с., като недопустимо.

Постъпила е частна касационна жалба от И. К. К., в която се твърди, че определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно и се иска неговата отмяна.

Ответните страни „Т. С. ЕАД и „Техен сървисиз“ ЕООД оспорват жалбата; претендират разноски.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че предявеният иск е за признаване за установено, че монтираните водомери за отчет на потребление на топлоенергия в недвижим имот, собственост на ищеца по реда на наследяване, са законосъобразно поставени и ответниците следва да ги приемат като такива. Посочено е, че се касае за установителен иск за факт по чл.124 ал.4 ГПК. Цитираната разпоредбата предвижда, че иск за установяване съществуване или несъществуване на факти с правно значение се допуска само в предвидените от закона случаи. Процесният не попада сред тях. При това положение е намерено, че производството правилно е било прекратено като недопустимо.

Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.2 пр.1-пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК /без да сочи практика/ във връзка с въпросите: 1.“Допустима ли е намесата на държавата, когато монополиста определя поставянето на водомери да бъде направено единствено и само от монополиста, но не и от други лицензирани фирми, които също могат да доставят и пломбират законосъобразно водомери за отчитане на топла и студена вода?“; 2.“Задължена ли е държавата да ограничи монополиста да продава водомери на цени в пъти повече от лицензираните фирми?“; 3. „Задължена ли е държавата да се намеси при продажба на водомери от монополиста и чрез какъв нормативен акт става това?“; 4. „Тази намеса кореспондира ли с правата на гражданите, закрепени в чл.56 и чл.7 от Конституцията на РБ?“; 5.“Възможно ли е по силата на закон да възникнат отговорности за монополиста да определя цена, която да е приемлива за гражданите и съобразена с най-ниско предлаганата цена от лицензираните фирми при доставяне на водомери?“; 6.“Задължена ли е държавата и съда да се ръководят от Директива 2006/32/ЕО, където от държавите членки се изисква да осигуряват на крайните клиенти индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление и дават информация за реалния период на потребление? В повечето случаи това изискване подлежи ли условието да е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия? При все това, когато се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в директива 2010/31/ЕО, винаги ли следва да бъдат осигурени такива индивидуални измервателни уреди? В Директива 2006/32/ЕО се изисква също на потребителите да бъдат предоставяни ясни сметки въз основа на действителното потребление достатъчно често, за да им се даде възможност да регулират потреблението си на енергия“; 7.“Когато държавата и съда не прилагат пряко Директива 2006/32/ЕО, Директива 2010/31/ЕС, Директива 2006/32/ЕО, понасят ли санкции съда и органите на държавата за неизпълнение н посочените директиви?“; 8.“Когано съдът и държавните органи не прилагат пряко Директива 2006/32/ЕО, Директива 2010/31/ЕС, Директива 2006/32/ЕО, по какъв начин могат да се защитят гражданите?“; 9.“Длъжен ли е българският съд да се позове на Директива 20212/27/ЕС, т.26, т.28, т.30 и т.33 от преамбюла и т.3 на чл.9 „Отчитане“ и да се произнесе с правилно решение по случая?“; 10. „Длъжен ли е съдът в решението си да се произнесе точно и ясно по диспозитива на исковата молба?“; 11.“Длъжен ли е съдът при прекратяване на производството по делото да се произнесе ясно и точно какво приема и какво отхвърля и на какво основание като посочи правната норма?“; 12. „Задължен ли е съдът да определи правната квалификация на иска съгласно искането на страната и ако има неясно по отношение на искането да укаже какво точно има предвид?“; 13. „Задължен ли е съдът по коя правна норма се произнася и задължен ли съда да цитира практика на съда на Европейския съюз във връзка с постановяване на акта си?“.

Настоящият състав в намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.

Въпроси №.1-№.10 и №.13 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси са общотеоретични и хипотетични; те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви във връзка с тях. Предвид изложеното не са свързани с решаващата й воля и следователно не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. При тези обстоятелства не биха могли да обосноват допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК.

Въпроси №.11 и №.12 касаят задължението на съда да мотивира съдебния акт и да определи правната квалификация на иска. Във връзка със същите е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, които имат значение за решаването му, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право /ППВС № 1/1953, ТР № 1/13, ОСГТК на ВКС, ТР №.1/01, ОСГК, реш.№.217/9.06.11 по г. д.№.761/10, IV ГО, реш.№.700/06.12.10 по г. д.№304/10, ІІІ ГО, реш.№.37/29.03.12 по г. д.№.241/22, І ГО, и др./. Същевременно в практиката е изяснено и, че съдът определя приложимата правна норма с оглед изложените от ищеца обстоятелства като основание на предявения иск - независимо от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията /реш.№.50/17.02.11 по г. д.№.762/10, ІІІ ГО, реш.№.223/19.06.13 по г. д.№.1006/12, ІV ГО и др./. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Атакуваният съдебен акт е постановен по повод преценката за допустимост на исковата молба. Съдът е извършил необходимите на този етап действия предвид разпоредбата на чл.130 ГПК. Съобразил е изложените от ищеца твърдения и на база на същите е определила правната квалификация на иска. Посочил е относимата правната норма – чл.124 ал.4 изр.2 ГПК; преценил е и дали са налице условията за допустимост на така предявения иск за установяване на факт с правно значение. Приел, че, съобразно изискванията на закона, същият е недопустим - иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон, и процесният не е такъв. Изложени са собствени подробни правни мотиви, в това число при проследяване на първоначалните и последващи твърдения на ищеца /предвид оставяне на исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовност/, които не са произволни. При това положение не е налице процедиране в отклонение от наличната задължителна практика, цитирана по-горе, и съответно сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Във връзка с твърденията за нищожност и недопустимост на въззивния акт, следва да се има предвид, че съдебният акт е нищожен, ако не съдържа надлежно волеизявление /същото е направено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразено в писмена форма, не е подписано или е толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и с тълкуване/, и недопустим, ако е постановен въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Въззивното определение не страда от тези пороци – съдържа надлежно волеизявление, а произнасянето не е извън определения от страните предмет на спора и обхвата на търсената защита. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.2 пр.1 и пр.2 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на определението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Разноски на ответните страни не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.9526/7.08.23 по ч. г.д.№.8783/23 на СГС, ІVАс.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: