О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1704

гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№301 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. срещу решение №64 от 21.07.2023 г. по в. т.д.№58/2023 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е след отмяна на решение №253 от 23.11.2022 г. по т. д.№407/2021 г. на ОС Бургас е признато за установено по исковете на „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. М. Д., че не съществува вземане на Г. И. С. против „Грийн парк палас“ ООД /н/ за сума в размер от 80 000 лв., по договор за заем от 26.05.2016 г. и е разпределена отговорността за разноските.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е вероятно недопустимо, предвид обстоятелството, че в случая възражението на „Ренесанс стоун инвест“ ООД се е отнасяло до прието вземане от 80 000 лв. с основание допълнителна парична вноска, а не с основание сключен договор за заем, какъвто недопустим иск са разгледали съдилищата по отношение вземане, каквото не е било прието от синдика. Евентуално се сочи, че решението е очевидно неправилно, както поради излизане на въззивния съд извън пределите на правомощията му, произнасяйки се по невъведени ищците възражения относно съществуване на елементите от фактическия състав на договора за заем, така и поради неглижиране от съда на счетоводните записвания, установени от ССЕ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК извън поддържаната вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. 2. Дали е спазен принципът за документална обоснованост при отразяване на заемна сума в счетоводните регистри на заемателя, тогава, когато това осчетоводяване е извършено въз основа на вносна бележка, с която заемодателят е внесъл заемната сума по банковата сметка на заемателя. Спрямо първи въпрос се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втори - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по касация „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. М. Д. заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

„Грийн парк палас“ ООД /н/ и синдикът на „Грийн парк палас“ ООД /н/ не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 27.05.2016 г. Г. И. С. е внесъл по сметка на „Грийн парк палас“ ООД в „Инвестбанк“ АД сумата от 80 000 лв., с посочено основание за внасяне - „захранване на сметка“, като след постъпване на сумата по сметката на дружеството, в сч. см.499 е осчетоводено задължение към Г. И. С. в размер на 80 000 лв. Посочил е, че към този момент съдружници в „Грийн парк палас“ ООД са били Г. И. С. и И. М. Д. с равно участие в капитала, а дружеството се е управлявало и представлявало от двамата съдружници заедно. Установил е, че Г. И. С. е предявил вземанията си към „Грийн парк палас“ ООД с молба от 17.07.2020 г., в която сумата от 80 000 лв. е описана като дадена в заем по банков път на 26.05.2016 г. и е била включена от синдика в списъка на приетите вземания, а възраженията по чл.692 от ТЗ на „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. М. Д. са оставени без уважение с определение №261466/16.08.2021 г. по т. д.н.№438/19 г. на ОС Бургас. При така установените факти е счел, че не може да бъде направен извод за възникване на заемно правоотношение между Г. И. С. и „Грийн парк палас“ ООД. Изложил е съображения, че договорът за заем е реална сделка, като елементите от фактическия му състав са: първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, което трябва да бъде предшествано от съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т. е. да бъде постигнато съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на договора – предмет, срок, възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр. Изразил е становище, че в конкретния случай не може да бъде направен извод за съгласие и за съвпадащи волеизявления за предаване на парите в заем на дружеството, тъй като при внасянето им, Г. И. С. е посочил основание „захранване на сметка“, а не „заем“ и след като не е внесъл парите с намерение да ги даде в заем на дружеството, е напълно ирелевантно дали с приемането им от дружеството и с осчетоводяването им се е осъществила хипотезата на чл.301 ТЗ и действията са били потвърдени от търговеца като извършени от лице без представителна власт. Допълнително е посочил, че осчетоводяването на задължението, като вторично действие спрямо осъществената стопанска операция, не е достатъчно да обоснове извод за сключване на заем, щом не е спазен принципът на документалната обоснованост – в случая няма договор и няма счетоводен документ или разписка за предаване на сумата в заем, а в сметка 499 се осчетоводяват задължения, възникнали не от пряката стопанска дейност на търговеца, като в случая в сметката са били осчетоводени задължения към съдружниците от допълнителни парични вноски, т. е. от други заемообразни правоотношения.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Решението на въззивния съд е постановено по допустим иск в съответствие с очертания от ищеца предмет на делото, чрез подробно наведените в обстоятелствените части на редовни искова и допълнителна искова молби фактически твърдения /предявяване от Г. И. С. на вземания към „Грийн парк палас“ ООД с молба от 17.07.2020 г., в която сумата от 80 000 лв. е описана като дадена в заем по банков път на 26.05.2016 г., включването на това вземане от синдика в списъка на приетите вземания, оставяне без уважение на възраженията по чл.692 от ТЗ на „Ренесанс стоун инвест“ ООД и И. М. с определение №261466/16.08.2021 г. по т. д.н.№438/19 г. на ОС Бургас/ и искания отправени до съда /признаване за установено, че вземането не съществува/. Действително в случая в списъка на приетите от синдика вземания, като основание за съществуване на вземането от 80 000 лв. е посочен протокол №6/08.12.2014 г. /а не договор за заем/. Доколкото обаче наведеното от Г. И. С. основание при предявяването е било договор за заем, очевидно е, че синдикът е допуснал фактическа грешка и тъй като е недопустимо последният да извърши промяна на списъците, вкл. под формата на поправка на очевидна фактическа грешка /синдикът не излага мотиви към обективираните в списъците решения за приемане/неприемане на вземането и неговото обезпечение, поради което правилото на чл.247 ГПК не може да намери приложение по аналогия/, защитата срещу грешки при формиране на волята му, е по пътя на възражението по чл.690 ТЗ. Тази защита в случая е била и реализирана, като в производството пред съда по несъстоятелността, а впоследствие и в производството по иска по чл.694 ТЗ, съществуването на вземането от 80 000 лв. е разгледано с оглед твърдяното при предявяването му основание за възникване. Предвид изложеното не се установява вероятност решението на въззивния съд да е вероятно недопустимо, поради което на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви касационно обжалване не може да се допусне и по втория от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Посоченият въпрос е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд теза, че вносната бележка, с която по сметка на несъстоятелния длъжник е внесена сумата от 80 000 лв., установява/обективира сключен договор за заем. Както бе посочено обаче съдът изрично е посочил, че в случая няма сключен писмен договор и няма счетоводен документ или разписка за предаване на сумата на основание постигнато съгласие по сключен договор за заем – във вносната бележка Г. И. С. е посочил основание „захранване на сметка“, а не „заем“, а осчетоводяването е осъществено по сметка, в която се отразяват задължения към съдружниците от допълнителни парични вноски. В този смисъл посоченият въпрос не е обусловил правната воля на съда и по него, при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Също така при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В решението се съдържа анализ на приетите по делото доказателства и мотивиран отговор на намерените за релевантни възражения на ответника. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

В този смисъл и тъй като въззивният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите му изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №64 от 21.07.2023 г. по в. т.д.№58/2023 г. на АС Бургас.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.