О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1457

гр.София, 27.03.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 576/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 14647/04.12.2023г. по ч. гр. д.№ 12428/23г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 29.09.23г. по гр. д. № 47111/22 на СРС, 41 с-в, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от М. иск на основание чл. 126 ГПК.

Жалбоподателят иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Твърди, че предпоставките на чл. 126 ГПК в случая липсват, доколкото е налице разлика в периода на претенцията и правопораждащото вземането бездействие на ответника. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на произнасяне от въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3то ГПК по въпроса: За да е налице основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК, необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата?.

Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано пред СРС по предявен от Е. М. срещу СГС иск за заплащане на обезщетение от 24 000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 11-23.08.2023г. от бездействието на магистрат при ответника да постанови акт по чл. 416, ал.8 НПК във връзка с жалба на М., касаеща привеждане в изпълнение без основание на присъда по внохд № 102/2018г. по описа на АСпНС...