Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Е. М. И. С. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяВ. Г. по адм. дело № 2530/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Ж., в качеството му на управител на „КСК-1“ ЕООД, ЕИК [ЕИК]срещу Решение № 1803 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело 1017/2020 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна.

Ответникът по жалбата – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че жалбоподателят не е оборил заключенията на административния орган, че в четири от заявените за подпомагане парцели се отглежда култура, която е различна от заявената, което води до неизбираема площ; налице е разлика и в заявената дейност за други два; за един от заявените за подпомагане парцели е налице застъпване ; налице е неспазване на поне едно базово изискване, съгласно приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) с изх.№ 02-020-2600/1908 от 02.06.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г., в размер на 1 344. 25 лева в направление „Биологично животновъдство”, като е извършено намаление на подпомагането в размер на 5 406. 38 лева по направление „Биологично растениевъдство“ и в размер на 1 633. 87 лева по направление „Биологично животновъдство“ по заявление с УИН 02/140618/30707.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е осъдил жалбоподателя да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 450 лева.

За да постанови този резултат е приел за установено от фактическа страна, че „КСК-1“ ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН 183033. С общо заявление за подпомагане с УИН 02/140618/30707 от 16.05.2018 г. е заявил за подпомагане за кампания 2018 г. площи по мярка 11 „Биологично земеделие“ както следва: 1.06 ха с код на дейността БР 10 и 23.11 ха с код на дейността БР 11 по направление „Биологично растениевъдство“ и 24.17 ха с код на дейността БЖ17 по направление „Биологично животновъдство“. От заявените 24 парцела: 20 са с код култура 314000 и култура „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“ - площ 19.32 ха, 3 парцела са с код култура 315000 и култура „Ливади за косене“ - площ 3.79 ха и 1 парцел е с код култура 131043 и култура „Репко“ - площ 1.06 ха.

Кампания 2018 г. е трета година от петгодишния период на подпомагане по мярката.

С Уведомително писмо с изх. № 02-020-2600/4110 от 13.08.2018 г. кандидатът е бил уведомен, че за посочените в заявлението БЗС № 29221-460-3 и № 29221-830-3 е установено деклариране от повече от един кандидат за площ, съответно от 0. 03ха и 0. 51ха, но писмото не е получено от адресата, съставен е протокол за уведомяване по телефона, съобщението е поставено на таблото за обявления на 03.09.2018 г. и свалено на 03.10.2018 г.

С друго Уведомително писмо изх. № 01-762-7600/278 от 20.08.2018 г. дружеството-жалбоподател е уведомено, че по подаденото заявление за подпомагане УРИ 183033 е извършена проверка за допустимост на декларираните площи, резултатите от която са детайлно описани в приложения доклад, като му е указана възможността да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаването му. Управителят на дружеството Д. Т. е подала възражение вх. № 01-262-2600/278 от 10.09.2018 г., в което е по отношение на констатациите на доклада за отделните парцели е посочила идентичен текст. („Парцелът е изцяло допустим. Настоявам за посещение на парцела на място от „Контролни проверки“ за установяване на този факт“). На възражението е отговорено с УП изх. № 01-262-2600/278 от 01.10.2018 г.

За изясняване на спорния въпрос съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приел като неоспорено от страните, обективно и компетентно.

Въз основа на тази фактическа установеност от правна страна съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, съгласно чл. 20а от ЗПЗП, в кръга на делегираните му с нарочна заповед на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма, включително относно Мярка 11 Биологично земеделие, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба, на посочените в нея касационни основания, е неоснователна.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган в кръга на делегираните му правомощия.

Обосновано също така е приел, че актът има установената от чл. 59, ал. 2 форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В случая е налице съответствие на приетите от съда факти с доказателствата, събрани в административното и съдебно производства и приложените от него правни норми, поради което не е налице нарушение на материалния закон. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава касационно основание.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е събрал и обсъдил всички поискани от него доказателства като е посочил за пример поисканото в първото по делото заседание писмено доказателство за правното основание, което ЕТ „С. П.“ е представил (на административния орган) за разрешаване на двойното застъпване с „КСК-1“ ЕООД.

За изясняване на принадлежността на застъпените площи двамата заявители - „КСК-1“ ЕООД и ЕТ „С. П.“ са представили пред ОСЗ правни основания с еднакво правно значение за ползване на спорните БЗС № 29221-460-3 (кад. имот № 29221-012-024) със застъпена площ 0.03 ха и на БЗС № 29221-830-3 (кад. имот № 29221-078-010) със застъпена площ 0.51 ха, а именно договори за наем и поради това, че нито ДФЗ, нито административният съд, пред който спорът стои за разрешаване, са в компетентност да разрешават правни спорове, свързани с владението и ползването на недвижима собственост, тези доказателства не са били взети предвид. Държавният фонд „Земеделие“ действа в условията на обвързана компетентност, съобразно данните на ОСЗ. А за съда само влезлите в сила съдебни решения, с които е разрешен правен спор по същество (в случая по отношение правото на ползване) имат обвързваща сила. В случая правото на ползване на съответните БЗС не е било предмет на правен спор между „КСК 1“ ЕООД и ЕТ „С. П.“, който да е решен с влязъл в сила съдебен акт, поради което съдът обосновано е приел, че административният орган е действал законосъобразно, като е изключил от подпомагане посочените два парцела.

Възраженията на касатора, свързани със заключението на назначената по делото експертиза също са неоснователни, тъй като страната е имала възможност да зададе интересуващите я въпроси с нарочна молба, както и писмено, или в проведеното открито съдебно заседание, да оспори заключението на експерта, което касаторът не е направил. Видно от приложените по делото книжа на нито едно от проведените съдебни заседания г-н Желязков, който е бил редовно уведомен, не се е явил, нито е изпратил надлежно упълномощен процесуален представител. При тази процесуална пасивност твърдението му, че спорът е останал неизяснен е голословно и не се приема от съда. Всъщност описаното от административния орган в оспорвания административен акт напълно кореспондира със заключението на вещото лице, както правилно е приел съда от първата инстанция.

При служебната проверка на съдебния акт, на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1803 от 29.12.2020 г., постановено по адм. дело 1017/2020 г. от Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА Ж. Ж., в качеството му на управител на „КСК 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Средец, обл. Бургас да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Еманоил Митев

/п/ Илиана Славовска