Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм. . Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. от гр. Б., против Решение 19/03.01.2014 г., постановено по а. д. 2738/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс).

Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСБс е отхвърлил жалбата на Тенев против Заповед рег. з-3242/24.10.2013 г. на главния разследващ полицай в Отдел "Досъдебно производство" (ОДП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Бургас (ОДМВР). С последната, за неоснователното забавяне на 37 досъдебни производства (ДП), конкретно изброени в нея, на Тенев е било наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца.

Недоволен от решението, Тенев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради "неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони", което следва да се възприеме като твърдения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед. Претендира и за направените разноски.

Ответната страна - главен разследващ полицай в ОДП при ОДМВР с писмено "Възражение", счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по спора, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСБс. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е деклариран от касатора, но не е конкретизиран и обоснован. При липса на последното, ВАС не е в състояние да го провери и се произнесе по него.

Доводът за допуснати от АСБс нарушения на материалния закон е развит в насока, че съдът не е съобразил допуснатите от административно наказващият орган нарушения на материалния закон при издаване на оспорения акт, което води до постановяване и на решението на съда в нарушение на закона: текстът на обжалваната заповед е непълен, тъй като в нея не са описани необходимите следствени действия, които касаторът е следвало да извърши; липсва посочване на доказателствата, мотивирали дисциплинарно наказаващия орган за налагане на наказание; липсва посочване на вината, при която е извършено нарушението; на касатора не е дадена възможност да даде обяснения по воденото против него дисциплинарно производство. Така изложените доводи са неоснователни. Съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗМЗВР отм. , "Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс (НПК)

или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство ,

съставляват дисциплинарно нарушение". Като служител на МВР на длъжност "разследващ полицай", Тенев е длъжен да познава нормативната база и в частност ЗМВР отм. . Само фактът на забавата на изброените в заповедта ДП е достатъчен за да се приеме, че той е извършил дисциплинарно нарушение. Изброяването на процесуалните действия, които той е трябвало да извърши по посочените ДП, не е необходимо в случая. Те са свързани с познаването на разследването по всяко ДП и стратегиите, които той като разследващ полицай прилага, различни за всяко от тях.

Неоснователно е и второто възражение за нарушение - че липсвали доказателства, установяващи нарушението, които да са изброени в заповедта. Видно от текста на последната, в нея са посочени 37 ДП, индивидуализирани с номер и година на образуването им. Именно тези ДП са доказателствата за извършеното от Тенев нарушение. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че Писмо изх. 3565/13 от 25.10.2013 г. на Районна прокуратура Несебър е изготвено след издаване на оспорения акт. То не е доказателство, без което нарушението на Тенев би останало недоказано.

Характерът на нарушенията - забавяне работата по 37 ДП, сам по себе си сочи на умишлена форма на вина от страна на служителя. От същия на два пъти са искани писмени обяснения във връзка с нарушението му и ако са съществували обективни причини за просрочието, той е следвало и би ги изложил. Липсата на посочени такива сочи, че забавянето е само и единствено по негова вина, което от своя страна формира извод за пряк умисъл.

Неоснователен е и последният довод за нарушение на закона. Както се посочи, Тенев, като разследващ полицай познава чл. 222, ал. 1 ЗМВР отм. . Обстоятелството, че той е поканен да се яви в сградата на ОДМВР на 18.10.2013 г. "за личен доклад и изслушване относно производствата с изтекъл срок на разследване, по които е разследващ полицай" (л. 29) и "да представи в срок до 24.10.2013 г. писменото си становище относно причините за неприключване на разследванията в законоустановените срокове по приложен списък" (л. 32), указват, че фактически му е указано за какво се искат обясненията му - за извършеното от него дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР отм. . При това, в първото писмо с посочено съдържание - изх. 33009/14.10.2013 г., изпратено му по електронната поща (л. 29), изрично е посочено, че обяснението се иска "във връзка с извършване на служебна проверка...". Понятието "служебна проверка" означава само едно - провеждане на дисциплинарно производство против служителя.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради коет следва да се остави в сила обжалваното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила Решение 19/03.01.2014 г., постановено по а. д. 2738/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

А.И.