Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия по хазарта/ДКХ/ против решение 309 от 16.01.2014 г., постановено по адм. д. 2114/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответната страна Реант ЕООД, гр. В., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение Р-324/24.02.2011 г. на Държавната комисия по хазарта, с което на основание чл.18,ал.1,т.2 и чл. 84, ал. 1,т.2, във вр. с чл. 4,ал.3 и чл.5,ал.1,т.4 от Закона за хазарта е отнето окончателно разрешение И-2491/17.12.2009 г. на Реант ЕООД за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала с адрес: гр. В., ул. Г. К. 50.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същото е издадено в нарушение на материално правните норми на Закона за хазарта .
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразни са изводите на съда, че решението е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма.
Изводите на съда, че оспореното решение е постановено в нарушение на материално правните норми на Закона за хазарта също са законосъобразни.
По делото е установено, че първоначалното производство е започнало по искане на самия жалбоподател от 06.12.2010 година за вписване на промяна в издадени разрешения. Постановен е отказ от ДКХ, който е отменен по съдебен ред и преписката е върната на комисията за ново произнасяне.
Оспореното в това производство решение, за окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри, е постановено преди административния орган да се произнесе съгласно задължителните указания на съда, относно искането на дружеството за вписване на промяна в разрешението за хазарт. Този факт е обусловил извода на първоинстанционния съд, че е нарушена разпоредбата на чл.27,ал.2 АПК - наличие на висящо административно производство между същите страни, с предмет имащ значение на изхода на производството по отнемане на разрешението.
Съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 от Закона за хазарта отм. , посочено като правно основание за издаване на оспорения административен акт разрешението се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон. Като фактически основания за постановяване му са посочени настъпили промени в обстоятелствата, изразяващи се промяна собствеността на дружеството и вписване на нов едноличен собственик на капитала. А именно тези обстоятелства - промяна на собствеността, са заявени пред комисията; същата е постановила отказ на РеантЕООД - да промени.Отказ отменен от съда, с връщане на преписката за ново произнасяне.С оспореното в настоящото производство решение ДКХ - пристъпва към окончателното отнемане на лиценза - мотивирайки се, че дружеството е с нов собственик, но преди самата тя да се произнесе относно искането за промяна в обстоятелствата. Ето защо изводът на съда за противоречие на административния акт с материално правните норми на закона е законосъобразен и обоснован.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че решението на административния орган е издадено в нарушение на материално правните норми на закона и при съществени нарушения на административно производствените правила.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 309 от 16.01.2014 г., постановено по адм. д. 2114/2011 г. по описа на Административен съд София - град Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. Е.М.