Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 517 от 18.12.2015 г. по административно дело № 785/2015 г., Административен съд – В. Т е: 1) отменил по жалба на Р. М. Д. и В. Р. Г., двамата с адрес в [населено място], заповед № ДСПСП-11-163/30.09.2015 г., издадена от началник отдел „Социална закрила“ в Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – [населено място], с която заповед е наредено временно настаняване по административен ред на детето им М. В. Г. в професионално приемно семейство на И. В. Х. с адрес в [населено място], общ. Г. О., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет.); 2) осъдена Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] да заплати на В. Р. Г. разноски по делото в размер на 200 лв.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Г. О.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди законосъобразността на отменения административен акт.

Ответниците по касационната жалба – Р. М. Д. и В. Р. Г., действащи чрез пълномощника адв. Й., в писмен отговор оспорват касационната жалба като недопустима и неоснователна и претендират присъждане на разноските за настоящото производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,...