Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби против решение

№ 2161/30.03.2015 г. по адм. д. № 5658/2014 г. на Административен съд – София-град. Жалбата на С. Р. Г., подадена чрез адвокат Й. Т., кантора - [населено място], е против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и в частта за присъждане на разноски по делото. Твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е дал вяра на свидетелските показания относно емоционалното състояние на Г. след неправилното посочване към НАП на несъществуващото негово задължение. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира разноски за двете инстанции. Оспорва касационната жалба на Областна дирекция на МВР-В..

Касационна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от Областна дирекция на МВР-В., чрез юрисконсулт Т. Ц.. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено в обжалваната му част. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие и претендираната вреда. Показанията на св. Г. не установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими. Жалбата на ОД на МВР-В. е неоснователна, а жалбата на С. Р. Г. е частично основателна по отношение обезщетението за имуществени вреди. Същите са в размер на 129,28 лв, а не в размер от 50 лв., присъден от съда. Правилно съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ако служителят не е бил подал данни за неплатена глоба в размер на 20 лв, вредите за касатора Г. не биха настъпили. Предвид краткия период на психологически стрес от действията на администрацията, правилно е определено обезщетение за...