Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. община, представлявана от главен юрисконсулт Ю., срещу решение № 2384/06.04.2015 г. по адм. д. №1612/2014 г. на Административен съд – София-град, в осъдителната му част. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на ТР № 3/22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и твърди, че по делото не са конкретизирани фактическите действия, произтичащи от нормативен акт, които административният орган не е изпълнил. Действията в изпълнение на съдебното решение на СГС по гр. д. № 5129/1989 г. са правни, а не фактически действия, поради това че касаят издаване на заповед. Необосновани са изводите на съда за наличието на причинна връзка между липсата на обезщетение с гараж и претендираната вреда. В разпоредбите на чл. 105, ал. 3 ЗТСУ отм. и § 9 от ПЗР на ЗУТ е уреден друг законов ред за обезщетение на отчуждени собственици, който изключва приложението на ЗОДОВ. Прави възражение, че С. община следва да отговаря за претендираните вреди след влизане в сила на ЗИЗОДВПГ (ДВ, бр. 30/11.04.2006 г). Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответницата по касационната жалба - Т. Б. И. и И. Д. И., редовно призовани, се явяват лично и се представляват от адвокат Е. Н.. Молят да се остави касационната жалба без уважение. В представен по делото писмен отговор оспорват доводите на касационния жалбоподател. Твърдят, че отчуждителната преписка е започнала през 1988 г. и не е приключила в разумни срокове. Административният орган е бездействал, не ги е обезщетил с гараж, което е в причинно-следствена връзка с понесените от тях имуществени и неимуществени вреди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния...