Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба от С. Л. М., чрез процесуалният си представител адв. С., против решение № 2150 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11725/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответникът – Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР, представляван от юрк. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № 812104-113/11.11.2014 г. изразен в писмо с изх. № 812100-22141 от 18.11.2014 г. на Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР. Като фактически основания за постановяване на отказа задълженият субект е посочил, че исканата информация е не за да се състави мнение за дейността на органите на МВР по прилагането на чл. 69а ЗМВР отм. , а се иска осъществяване на защита на лични права на собственика на автомобила по съдебен ред, както и факта, че е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, при която по реда и условията на този закон заявлението не може да бъде разгледано, тъй като в други специални закони е предвиден ред за търсената информация. Решението правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на служебната, тъй като тя е създадена по повод дейността на органа по чл. 69а от ЗМВР отм. бр. 53 от 27.06.2014 г.). Към момента на подаване на заявлението по ЗДОИ дейността на ответника се регулира от ЗМВР и Наредба № 8121з-465 за организацията и функционирането на Националната Ш. информационна система (НШИС) на Р. Б, като те са със специален характер и дерогират общите разпоредби на ЗДОИ, съгласно общия принцип на правоприлагането и йерархията на правните норми. С тези разпоредби кореспондира и нормата на чл. 7 ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която достъпът до обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е защитена в законоустановени случаи. Както правилно е приел първоинстанционния съд, исканата информация е с оглед на бъдещо исково производство.
Предвид изхода на делото и при направеното на една от страните искане, съдът, с решението следва да се произнесе и по въпроса за разноските по делото. Такива своевременно са поискани от процесуалния представител на Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР за заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 400 (четиристотин) лева по списък. Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК за заплащането им следва да бъде осъден жалбоподателя.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2150 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11725/2014 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА С. Л. М., ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на Директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност” при МВР съдебни и деловодни разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.