Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - [населено място] срещу решение № 61 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 98/2015 г. на Административен съд - [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите: П. Г. Я. от [населено място], [община], която според уверение № 172035 от 23.02.2015 г. и писмо изх. № 00-100 от 04.03.2015 г. на Правно историческия факултет на Югозападен университет "Н. Р." - Б. "е била записана през 1013/2014 учебна година в летен семестър на пети курс, редовно обучение за висше образование на образователно-клафикационна степен магистър по специалност право (и) е завършила семестриално обучението си (като) е положила всички семестриални изпити и два държавни изпита и има да полага (още) един държавен изпит", на 18.02.2015 г. е родила дете, а на 26.02.2015 г. е подала декларация вх. № ДСП-0508, с която е поискала да й бъде отпусната еднократна парична помощ като студентка, учаща в редовна форма на обучение, за отглеждане на детето до навършване на една година (т. е. еднократна парична помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА)).

Спорът между страните е по правния въпрос при тези данни била ли е П. Г. Я. на 26.02.2015 г. (при подаването на декларацията) студентка, учаща в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД (ЗАКОН ЗЗД СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗЗД ДЕЦА) (ЗСПД).

По този въпрос с касационната жалба директорът на ДСП е изразил следното становище: "В чл. 16а, ал. 3, т. 3 от ППЗСПД е посочено, че към молбата-декларация следва да бъде представено уверение от висшето училище за лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД, че са записани за редовни студенти към датата на подаване на молбата-декларация. Към молбата-декларация в ДСП-Д. г-жа Я. е приложила Уверение № 172035 от 23.02.2015 г., издадено от ЮЗУ "Н. Р." - Б., в което не е посочено, че същата е редовна студентка към датата на подаване на молбата-декларация - 26.02.2015 г."

А в писмен отговор изх. № 11-21 от 27.04.2015 г. по адм. д. № 98/2015 г. на Административен съд - [населено място] директорът на ДСП е инвокирал и следния аргумент: "В жалбата си г-жа Я. сочи, че държавният изпит по гражданскоправни науки е положила на 12.03.2015 г. по време на първата поправителна сесия март-април 2015 г., а в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Правилник за прилагане на образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р." - Б. от 2009 г. е посочено студентското състояние по отношение на семестриално завършилите студенти, където е регламентирано, че студенти, които не са положили държавните си изпити ДО първата поправителна държавна изпитна сесия, предвидена в учебния план, се отписват със заповед на ректора".

В мотивите към посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е изразил становище, че "в случая по делото се явява доказано, че при подаване на молбата П. Я. е била записана като студентка в редовна форма на обучение, не е била отстранена към тази дата, нито е била отписана, защото не е била завършила, а след като молителката не е била завършила към датата на молбата-декларация, то се налага единствения обоснован извод, че е отговаряла на изискването да е студентка, учаща в редовна форма на обучение".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изразеното от Кюстендилския административен съд становище. То е напълно съобразено с установената вече по този въпрос съдебна практика - решение № 13651 от 31.10.2012 г. по адм. д. № 7410/2012 г. на Върховния административен съд, според което само с факта на семестриалното завършване не се променя формата на обучение от редовна в друг вид, а обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завърша с държавен изпит или защита на дипломна работа (чл. 45, ал. 1 ЗВО) и затова семестриално завършилата студентка е студентка, учаща в редовна форма на обучение. Нещо повече - с решение № 5607 от 24.04.2014 г. по адм. д. № 552/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отрекъл становището, "че след датата на първата сесия за защита на дипломна работа или държавен изпит студентите губят качеството си на редовен студент" и е приел, че дори в случаите на т. нар. ликвидационна сесия или ликвидационна учебна година студентката продължава да бъде учаща в редовна форма на обучение по смисъла на чл. 8в, ал. 1 ЗПСД, щом не е загубила статута си на студент при условията на чл. 67 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ).

Изразеното с касационната жалба становище е неправилно, защото е основано на неправилния извод, че "г-жа Я. е приложила Уверение № 172035 от 23.02.2015 г., издадено от ЮЗУ "Н. Р." - Б., в което не е посочено, че същата е редовна студентка към датата на подаване на молбата-декларация - 26.02.2015 г." В уверението са изложени всички данни за статута на студентката и, както се посочи и по-горе, те обуславят правилния извод на Кюстендилския административен съд, че П. Г. Я. към датата на подадената от нея декларация (26.02.2015 г.) е все още студентка, учаща в редовна форма на обучение. Неправилно е и позоваването на чл. 64,, ал. 1 от Правилник за прилагане на образователните дейности на ЮЗУ "Н. Р." - Б. от 2009 г. Разпоредбата е в неразривна връзка с чл. 50 от същия правилник, според който за държавния изпит се определя една редовна и една поправителна сесия (ал. 1), а студентите, които не са положили успешно държавните изпити или не са защитили дипломната работа на първата редовна или поправителна сесия, имат право на еднократно явяване не по-късно от 2 години от семестриалното завършване, т. е. редовното обучение приключва с една редовна и една поправителна сесия за полагане на държавния изпит (на държавните изпити). Впрочем, тълкуването на чл. 64, ал. 1 от посочения правилник би било излишно, ако директорът на ДСП Д. бе отправил запитване до ректора на университета дали е издавал заповед за отписването на П. Г. Я..

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъоразно и обосновано) и е напълно съобразено с установената съдебната практика по спорния между страните въпрос, поради което следва да бъде уставено в сила.

Въпреки този изход на касационния спор, искането на процесуалния представител по пълномощно на ответницата по касационната жалба П. Г. Я. да й бъдат присъдени разноски по касационното производство в размер на 450 лв. не може да бъде уважено, защото липсват доказателства за такива разноски и в този размер.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 08.06.2015 г. по адм. д. № 98/2015 г. на Административен съд - [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.