Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №654 от 06.03.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №2313/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №АУ007100 от 23.09.2014 г. на орган по приходите в [община], с който на К. Ц. Ц. за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци в размер на 157, 76 лв. и лихви 38, 69 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че повода за подаване на последваща декларация е посочването на имота като основно жилище, без да установи, че това обстоятелство е посочено в декларацията от 1998 г. Единствената разлика в декларациите от 2013 г. и от 1998 г. е вида на конструкцията на сградата, от което следва задължението за изчисляване на задълженията на база на действителната конструкция. Счита, че не споделя извода на съда за неспазване от органа на процедурата по чл. 103 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), тъй като лицето подало самт новата декларация.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Е. М..

2. Ответникът по касационната жалба – К. Ц. Ц., счита същата за неоснователна. Съдът правилно възприел фактическата обстановка и доказателствата по делото и основателно отменил акта за установяване на задължения по декларация. Излага подробно фактите по делото и счита за неправилно твърдението на касатора, че единствената причина за подаване на декларацията през 2013...