Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - П. против решение № 390 от 24.06.2015 г., постановено по административно дело № 190/2015 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е: 1) отменена заповед № Пз–ЗИ-1970/06.01.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., в частта, с която се отказва отпускане на двоен размер на добавката по чл. 42г от ЗИХУ за покриване разходите на придружител; 2) изпратена преписката, образувана по заявление-декларация вх. № ПЗ-ЗИ-1970/11.12.2014 г., подадено от Б. Л. Й., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъден директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. да заплати от съответния бюджет в полза на Б. Л. Й. от [населено място] съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева; 4) оставено без уважение искането на Б. Л. Й. за присъждане на сума в размер на 49,99 лв., представляваща разноски за пътуване на пълномощника й. Изложените доводи за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 42г, ал. 2 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания) и необоснованост. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, касаторът претендира отмяна на оспорения от него съдебен акт.
Ответницата по касация Б. Л. Й. от [населено място] в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211,...