Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.Д. срещу решение № 2515 от 04.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1933/2014 г. по описа на Административен съд – Варна.
С обжалваното решение на АС -Варна е отхвърлена жалбата на [фирма] против решение към Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. с изх. № 32-37778/25.04.2014 г, на началника на МП „В. З.”, с което на основание чл.78 от МК, чл.201, чл.214, чл.217 и чл.221 от Регламент № 2913/92/ и 54 от ЗДДС, чл. §1,т.13 от ДР на ЗМ, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 37 876.89 лв. С решението са присъдени и разноски на МП „В. З.” в размер на 1502.47 лв., преставляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението, произнасяне по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд.
Ответникът - МП „В. З.”, формулира чрез ст. юрисконсулт Ш., в писмено становище съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АС – Варна, както и да бъдат присъдени разноски за касационното производство.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против решение към Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г., с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 37 876.89 лв.
Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по спора: Осъществен внос от [фирма] на сурово кашу от И. за който е подаден посочения по-горе Е., с който стоката е поставена под режим „допускане за свободно обращение и крайно потребление”, в това число доказателствата, представени с Е.; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на И. по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя [фирма] и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания – ДДС. Първоинстанционният съд е конкретизирал основния спорен въпрос между страните - каква е митническата стойност на стоките, внесени по Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието „митническа облагаема стойност”, възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница – 122 850 щ. д.
Отбелязано е, че в оспорваното решение митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази, посочена в представените с отговора на индийската митническа администрация документи, фактура, износна митническа декларация и банков суифт. Съдът е приел, че в производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи са събрали достатъчно доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Приел е, че приложените към отговора писмени документи – документ за износ, доклад за проверка, документ за износ, фактура от 06.01.2012г. за 700 кашона ядки индийско кашу, с нетно тегло 15876 кг на стойност 122 850 щ. д., приложение |||, приложение 22А, банков сертификат за износ и реализиране за сумата от 122 850 щ. д., с цитиран износен документ 7006783 06.01.2012г. и фактура ECI/782011-12/13.01.2012г. и товрителница, преценени в съвкупност съдържат достатъчно данни, че извършеното плащане на стоката по процесната Е. е в по-висок размер, а именно- 122 850 щ. д.
Посочено е в решението, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. В случая съдът е приел, че митническият орган е направил преценката си не само въз основа на един частен документ, а на множество такива, съдържащи идентични данни относно фирма изпращач и получател, вида и количеството на стоката, извършен превоз и на представения банков сертификат за износ. С оглед на цитираните аргументи административният съд е отхвърлил жалбата против процесното митническо решение като неоснователна. Решение е неправилно.
С оглед установената фактическа обстановка, спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали установените факти и обстоятелства дават основание за извършване на корекция на декларираната митническа стойност на внесените с процесния Е. стока и определяне в резултат на това на допълнителни държавни вземания.
С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че митническата стойност на стоките, предмет на процесния внос е различна от декларираната и конкретно, че е тази по документите, представени пред износната митница.
Според решението към Е., с което е извършена корекция на декларираната митническа стойност, митническите органи са приели, че митническата стойност на стоката, е тази, посочена в митническата декларация за износ, представена пред индийските митнически власти, а именно: 122 850 щ. д. Регламентът, обосновава се съдът, не предвижда правило за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа. Въпреки, че в оспореното решение не е посочено изрично правилото, по което е определена новата митническа стойност, от констатациите извършени при последващата проверка може да се приеме, че е приложено правилото по чл.29, §1 от Регламента. Съгласно чл.29, §1 от Регламент 2913/92г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл.35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорената им стойност, а именно платената действително или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл.32 и 33, при условията, визирани в б. "а" - "г" от ЗМ.
В случая от съдържанието на банковия сертификат се установява, че е проверена от банката фактура с № ECI/78 2011-12 от 13.01.2012, но същевременно изпратената от И. фактура за 122 850 щ. д. е без номер и е от дата 06.01.2012 г. Фактура с № ECI/78 2011-12 от 13.01.2012г. за 122 850 щ. д. по делото не се съдържа. Същевременно, от експертизата е установено, че от вносителя [фирма] е извършено плащане единствено на посочената във вносната митническа декларация цена на стоката. Заключението на експерта е изготвено въз основа на доказателстватата по делото и след извършване на относимите справки по банковите сметки на дружеството, поради което основателно е кредитирано от съда.
По изложените съображения според настоящата инстанция в случая не е доказано наличието на основание за определяне на по-висока митническа стойност, и съответно оспореният акт, с който е направено това се явява незаконосъобразен. Според настоящата инстанция доказателства, обосноваващи този извод не са събрани, както в административното, така и в съдебното производство, въпреки дадените указания за доказателствената тежест. Твърдението, че именно това е митническата стойност се обосновава само с проверката и постъпилия отговор от митническата администрация на И. по линия на международното сътрудничество. Действително отговорът на митнически власти на И. представлява официален документ, но в него никъде не се посочва, че фактурата, представена при митническото деклариране на стоката от вносителя е неистинска, а само се обръща внимание, че е налице несъответствие в стойностите на двете фактури. Освен проверката по линия на международното сътрудничество, митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпроса коя е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност, който извод е немотивиран, поради което извършената корекция на декларираната митническа стойност се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл.29, §1 от МК, респективно чл.35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от проверката и отговора на митническата администрация не се установява, че е реално договорената и платена цена.
Като е достигнал до противоположния правен извод административният съд е постановил неправилно съдебно решение, подлежащо на отмяна на основание чл.221, ал.2 от АПК. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно решението на началника на МП „В. З.” .
При този изход на делото на касатора следва да се присъдят претендираните и направени разноски, за които е представил доказателства, в размер на 3625 лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2515 от 04.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1933/2014 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Л. Зет” Е. против решение към Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. с изх. № 32-37778/25.04.2014 г, на началника на МП „В. З.”, и в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на Митнически пункт „В. З.” разноски и В. Н. П.:
ОТМЕНЯ решение към Е. № 12BG002002Н00014317/22.02.2012 г. с изх. № 32-37778/25.04.2014 г, на началника на МП „В. З.”, с което на основание чл.78 от МК, чл.201, чл.214, чл.217 и чл.221 от Регламент № 2913/92/ и 54 от ЗДДС, чл. §1,т.13 от ДР на ЗМ, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат на което са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 37 876.89 лв.
ОСЪЖДА Митнически пункт „В. З.” да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от Д. Н. Д., сумата в размер на 3625 лв./три хиляди шестотин двадесет и пет лева/, представляващи сторените съдебни разноски. Решението е окончателно.