Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу решение № 232 от 23.04.2015 г., постановено по адм. дело № 832/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени.
Ответникът по касационната жалба – кметът на [община] не изразява становище.
Подадена е и частна жалба от кмета на [община], чрез адв. М. като процесуален представител, срещу определение №885 от 07.08.2015 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на определение №198 от 16.02.2015 г. за налагане на глоба. Частният жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на обжалваното определение и претендира отмяната му.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, при служебната проверка за допустимост на касационната жалба приема следното:
1.Касационната жалба срещу решение № 232 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 832/2014 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против заповед №18/20.01.2014 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ е спряно изпълнението на незаконен строеж "преустройство на първи етаж от съществуваща сграда в аптека и кабинети за извънболнична първична медицинска помощ", находящ се в ПИ с идентификатор № 03592.502.1001.1 по КККР на [населено място], съставляващ УПИ І - за туристически дом и магазин по регулационния план на [населено място], е недопустима за разглеждане по същество.
Към 23.04.2015 г., на която дата е постановено съдебното решение, разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ предвижда, че решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Обжалваното решение в тази част не е сред изброените в нормата изключения. Съдът се е произнесъл по оспорване срещу акт, издаден на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, който се разглежда само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно. Този извод не се променя от обстоятелството, че в диспозитива на решението е посочено, че подлежи на касационен контрол. Без значение е и обстоятелството, че с изменението на ЗУТ, извършено с ДВ, обн. бр. 101 от 22.12.2015 г., е допуснато касационно обжалване на тези съдебни актове. Към датата на постановяване на обжалваното решение в тази му част, същото като окончателно е влязло в сила. Поради изложеното касационният контрол върху посочената част от решението е изключен. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане като недопустима в тази част и за прекратяване на производството по нея.
2. Касационната жалба срещу същото решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на касатора против заповед №18/20.01.2014 г. на кмета на [община] за премахване на гореописания строеж като незаконен на основание чл. 225, ал. 2 във вр. с чл.225а ЗУТ и е разпоредено възстановяване на сградата в първоначалния й вид, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество в допустимата част, е неоснователна.
С обжалваното в тази част решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон, тъй като е налице безспорно установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, извършен без строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Решението е правилно.
От данните по делото безспорно се установява, че е налице строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, представляващ преустройство, основен ремонт и реконструкция на част от съществуваща сграда с посочен идентификатор по КККР на [населено място] в описания УПИ, извършен от касатора през 2013 - 2014 г. без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Констатациите на административния орган се подкрепят от приетото по делото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. При тези данни съдът е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи за наличие на незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и за законосъобразност на разпореденото с оспорената заповед премахване по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Обсъдени са и данните за наличието на изработен и внесен инвестиционен проект, който не е одобрен и за извършване на строежа без издадено разрешение за него. Правилно съдът е приел, че строежът е индивидуализиран в достатъчна степен и не са налице предпоставки за прогласяването на заповедта за нищожна на това основание. Съдът се е произнесъл и по доводите на касатора за допуснати съществени нарушения в регламентираната процедура, като правилно е приел, че са неоснователни. Констативният акт №1/08.01.2014 г., въз основа на който е издадена оспорената заповед, е съставен на основание чл.223, ал.2 ЗУТ. Съдържа описание на строежа, окомерна скица, констатация за извършване на строителството без необходимите строителни книжа и нарушените разпоредби – чл.137 и чл.148 ЗУТ. Дори и да се приеме, че констативният акт, послужил като основание за издаване на заповедта, не е връчен на касатора по надлежния ред поради неприложимост на § 4, ал. 1 изр. 2 ДР ЗУТ във вр. с чл.225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ, то това обстоятелство не обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Адресатът надлежно е упражнил правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебноадминистративното производство е разполагал с възможността да изложи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа. Ето защо, доводите за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административнпоизводствените правила са неоснователни. Направените от ответника констатации, определящи строежа като незаконен, не са оборени в съдебното производство. Времето на изпълнение на строежа (2013-2014 г.) изключва определянето му като търпим.
По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваният съдебен акт в тази му част е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна, поради което решението следва да се остави в сила.
3. Частната жалба на кмета на [община] срещу определение №885 от 07.08.2015 г. е допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл.92, ал.2 ГПК във вр. с чл.144 АПК, административният съд е оставил без уважение искането на кмета на [община] за отмяна на определение №198 от 16.02.2015 г. по същото дело за налагане на глоба в размер на 400 лева. Глобата е наложена на основание чл.91, ал.2 във вр. с чл.89, т.2 ГПК за неизпълнение на разпореждане на съда в изрично указания срок и затруднение хода на производството.
Съдът е приел, че административният орган не е създал организация за предоставяне на вещото лице на необходимата документация за изготвяне на допуснатата съдебно-техническа експертиза, с което е станал причина за отлагане на делото; не е изпълнил задължението си за съгласно чл.152, ал.2 АПК за изпращане на жалбата ведно с административната преписка в съда; не е изпълнил в срок разпореждане №1309/23.10.2014 г. за представяне на заверено копие от оспорената заповед и административната преписка по издаването й; не е оформил своевременно призовката за открито съдебно заседание на 08.12.2014 г. и връщането на отрязък за прилагане по делото, с което е станал причина за отлагането му за 26.01.2015 г. Съдът е приел, че в резултат на тези действия на административния орган делото е отложено неколкократно и е затруднен хода на производството. Определението е законосъобразно.
Правилно съдът е наложил глоба на частния жалбоподател поради неизпълнение на законови изисквания и указанията, дадени в посоченото разпореждане, които са ясни и конкретни. В обема на поставените на вещото лице задачи е отговор на въпроса относно допустимостта на строежа съгласно действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на извършването му. За изпълнението на тази задача е наложителна проверката в общината и създаването на пречки за експерта да извърши справка по подадения за одобрение инвестиционен проект за преустройство на сградата и по застроителния план на града поради продължителното отсъствие на главния архитект е станало причина за отлагане на делото. Задължение на кмета на [община] е да осигури необходимото съдействие на вещото лице за изготвяне на експертизата. Налице са нарушения, представляващи неизпълнение на разпореждане на съда и които затрудняват хода на производството. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
О. Б. Р. касационната жалба на [фирма] против решение № 232 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 832/2014 г. на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед №18/20.01.2014 г. на кмета на [община] за спиране изпълнението на незаконен строеж "преустройство на първи етаж от съществуваща сграда в аптека и кабинети за извънболнична първична медицинска помощ", находящ се в ПИ с идентификатор № 03592.502.1001.1 по КККР на [населено място], съставляващ УПИ І - за туристически дом и магазин по регулационния план на [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 11759/2015 г. на Върховния административен съд, в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232 от 23.04.2015 г., постановено по адм. дело № 832/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] против заповед №18/20.01.2014 г. на кмета на [община] за премахване на незаконен строеж: "преустройство на първи етаж от съществуваща сграда в аптека и кабинети за извънболнична първична медицинска помощ", находящ се в ПИ с идентификатор № 03592.502.1001.1 по КККР на [населено място], съставляващ УПИ І по регулационния план на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА определение №198 от 16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 832/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба и се прекратява производството по делото, с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.