Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. Т. Г. от [населено място], чрез пълномощниците адв. Е., адв. Б. и адв. Ч., срещу решение № 3217 от 11.05.2015 г., постановено по адм. д. № 10 184/2014г. по описа на Административен съд - София град.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. В своята касационна жалба излага подробно мотивирани съображения в подкрепа на оплакванията си срещу атакувания съдебен акт. Моли същия да бъде отменен, като вместо него ВАС постанови друг по същество, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. Н агенция за приходите - С., чрез пълномощника си юрк. В., излага доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от С. Т. Г. срещу Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 1 000 лв., заедно със законните лихви, считано от 21.10.2014г. до окончателното плащане на обезщетението.

Решаващият съд е съобразил, че фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и накратко се свежда до следното: издаден е от орган по приходите при ТД на НАП С. АПВ № 1425681/27.05.2014г., с който е прието правото на Г. на възстановяване на ДДС в размер на 190, 41 лв. на основание чл.92, ал.1, т.1 вр. чл.88, ал.3 ЗДДС по СД № 22151240408/07.05.2014г.;...