Производството е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на заместник - началника на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 278 от 16.01.2015 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 550/2014 г. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна - Б. К. Т. от [населено място] не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1, от АПК от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното:

С обжалваното решение е отменена заповед рег. № 1911 от 17.12.2013 г. на заместник - началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 226, ал.1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) (отм.) във връзка с чл. 226, ал.1, т. 3 от Правилник за прилагане на ЗВМР отм. на Б. Т. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от шест месеца. За да отмени заповедта, съдът е прел, че е актът не съдържа описание на нарушението - не е конкретизирано времето и мястото на извършване на твърдяното нарушение, в какво точно се изразява извършването на нарушение на служебните задължения, както и в акта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител, като такава информация не се съдържа и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Съдът е направил извода, че в нарушение на императивното изискване на чл. 229, ал.1 от ЗМВР не са приети писмените обяснения на наказаната служителка преди да й бъде наложено оспореното...