Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 1269 от 05.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11374/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за нищожност на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

О. М център [фирма], в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът Б. Я. М., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София град отменя решение № Ж-503/30.09.2014 г. на КЗЛД, в частта му, с която на Медицински център [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Обжалваното решение е валидно.

Видно от протокола от проведеното съдебно заседание по делото, когато същото е обявено за решаване е, че заседанието е водено от съдия Л. Х., която е постановила и обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Фактът, че в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) КЗЛД действа в условията на оперативна самостоятелност не изключва съдебния контрол. Правилно съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд съобразно, което, когато органът е овластен да действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е длъжен да изложи мотиви защо избира едно от няколкото възможни законосъобразни решения, като актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не нарушава съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не упражнява превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Фактът, че в мотивите е записано, че заинтересовано лице е Я. Н., вместо Б. М. е техническа грешка и не обосновава нищожност на решението. Ето защо твърденията на касатора за нищожност на обжалваното решение, са неоснователни.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт в частта му, с която е наложена имуществената санкция е постановен в нарушение на предписаната от закона форма, като не съдържа каквито и да било съображения в тази насока. Независимо, че е издадено в писмена форма и подписано от председателя и членовете на административния орган, решението не съдържа конкретни съображения, които да мотивират разпоредителната част на акта. Прието е, че [фирма] като администратор на лични данни не изпълнява задължението си по чл. 26 и 28 от ЗЗЛД да предостави поисканата в заявление на жалбоподателя М. информация относно обработката на личните му данни и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. Не са изложени обаче съображения за причините, поради които комисията приема, че следва да избере именно тази от предвидените в закона възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато, както в случая установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона. Следователно като отменя административният акт в частта, с която на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, Административен съд София – град постановява решение, което е съответно на материалния закон.

Доводите на касатора, че съдът определя конкретна мярка, визирана в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, са неоснователни. Съдът е посочил само пример, но не е определил конкретната мярка, която следва да бъде наложена.

С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1269 от 05.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11374/2014 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.