Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А. И., против Решение № 100 от 26.05.2015 г. по адм. дело № 3/ 2015 г. на Административен съд отм. а Загора в частта, относно размера на уважения иск, като се сочи, че обезщетението необосновано е определено в минимален размер. Искането е да се уважи целият предявен иск в размер от 17 400 лева.

По делото е постъпила и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против Решение по админ. дело № 3/ 2015 г. на Административен съд отм. а Загора в частта, с която същата e осъдена да заплати сума от 600 лева. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юриск. Н. моли да се уважи жалбата на ведомството. Наред с това се счита касационната жалба на А. И. за неоснователна и моли същата да се отхвърли изцяло. Подробни доводи в тази насока са развити в представения писмен отговор от 30.06. 2016 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби.

Намира решението за постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Счита за правилно приетото от съда, че са налице кумулативно предвидените елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Приема, че съобразявайки изискването по чл.52 от ЗЗД съдът правилно и справедливо с оглед претърпените неимуществени вреди е определил размера на присъденото обезщетение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от...