№ 279

Гр. София, 09 май 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 185/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава ХXXІІІ от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на н. о.х. д. № 418/2023 г. на Окръжен съд – В. Търново и за отмяна на постановеното по същото дело определение № 13/22.08.2023 г., с което е одобрено споразумение за неговото решаване, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, които са довели до явна несправедливост на наложеното наказание.

В искането се сочи, че приложимата материално правна норма за реализиране на наказателната отговорност на осъдения е разпоредбата на чл.54 от НК, поради което определянето на наказанията за извършените деяния при условията на чл. 55 от НК/което е само една правна възможност/ е довело до явна несправедливост на наложеното наказание, до неправилно приложение на материалния закон и до процесуално нарушение по чл. 14 от НПК. Навеждат се доводи за несъобразяване от страна на решаващия съд с целите на наказанието по чл. 36 от НК и с неговата законоустановеност, поради недооценяване на значимите за индивидуализацията му обстоятелства, в частност – високата обществена опасност на осъдения и на деянията, спрямо които е одобрено настоящото споразумение. В искането се твърди, че наказанията на Г. са определени в разрез с поправителната и възпитателна функция на наказанието, за постигането на които е следвало да се приложи чл. 54 от НК, както и са били налице предпоставки за прилагане на чл. 24 от НК. По изложените съображения се иска възобновяване на делото с отмяна на определението на съда за одобряване на споразумението и връщането му за ново разглеждане на окръжния съд.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна прокуратура поддържа направеното искане от Главния прокурор и моли същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Счита, че наказанието на осъденото лице е следвало да се определи при условията на чл. 54 от НК при съобразяване на завишената обществената опасност на деянията и тази на личността на осъдения, поради което моли за възобновяване на делото и отмяна на определението на съда по чл. 381, ал.7 от НПК, както и за неговото връщане за ново разглеждане с цел налагане на справедлива санкция. В реплика към пледоарията на защитата се позовава на предходната съдимост на Г. като фактор за високата му лична обществена опасност, която е изисквала завишена по размер санкция за неговото поправяне и превъзпитание.

Служебно назначеният защитник на осъденото лице, адв. Д. пред касационната инстанция моли да се остави без уважение искането на Главния прокурор за възобновяване на делото, като акцентира върху обстоятелството, че осъденият е изтърпял изцяло определеното му наказание лишаване от свобода и към настоящият момент няма данни за настъпили нови обстоятелства, свързани с неговата личност, които да налагат извод за високата степен на обществена опасност както на дееца, така и на извършеното деяние. Намира, че с възобновяването на делото няма да се въздейства възпиращо върху осъдения, като би се постигнал обратен резултат.

Сочи, че с одобряването на сключеното споразумение решаващият съд е приложил правилно материалният и процесуален закон и не е допуснал съществени нарушения, които да налагат неговата отмяна. Застъпва тезата, че в искането на Главния прокурор не се сочат доводи, свързани с конкретния казус, а се излагат бланкетни твърдения за възобновяване на делото, които не са индивидуализирани.

Осъденият Г. в последната си дума пред ВКС заявява, че е изтърпял определеното му по споразумението наказание и е променен към добро. Моли за оставяне без уважение на искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение след като обсъди наведените от страните по делото доводи и в рамките на правомощията си по чл. 426 от НПК, намери следното :

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е в рамките на шестмесечния срок по чл.421, ал.1 от НПК от легитимиран правен субект, насочено е срещу влязъл в сила акт от категорията по чл.419 от НПК, непроверяван по касационен ред.

Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно.

От материалите по делото се установява, че спрямо осъдения Г. с определение № 13/22.08.2023 г. на ОС-В. Търново е одобрено споразумение по н. о.х. д. № 418/2023 г. по описа на същия съд, което е влязло в сила от 22.08.2023 г., с което на осъдения е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, на осн. чл. 23, ал. 1от НК за извършени две престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр.4 от НК и по чл.354а, ал.1, пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК. Изпълнението на наказанието понастоящем е приключило, тъй като е изтърпяно изцяло и осъденият е освободен по изтърпяването му на 01.03.2024 г.

В искането на Главния прокурор се съдържат твърдения за съществени процесуални нарушения при одобряване на споразумението, по смисъла на чл. 14 от НПК. Това оплакване не е подкрепено с конкретни аргументи, които да бъдат обсъдени за тяхната основателност. Като основен довод в подкрепа на искането за възобновяване се поддържа неправилно приложение на материалния закон чрез неопределяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК и на тази база се твърди, че с одобряването на така постигнатото споразумение е нарушен и процесуалният закон. Отделно се сочи, че наказанието е определено при игнориране на законовите изисквания за неговата индивидуализация, както и че е нарушен принципът на законоустановеност на наказателната репресия.

Основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК са съществени нарушения по чл. 348, ал.1-3 от НКП, които в производствата по гл. 29 от НПК следва да се преценяват в контекста на допуснати нарушения по чл. 382, ал.7 от НПК за процесуалния закон и за правилното приложение на правилата по чл. 54-58 от НК и чл. 36 и чл. 35, ал.3 от НК за материалния закон.

Предвидената в Г. Д. и девета от НПК възможност за съда да прави предложения за промени в споразумението не е императивна, с изключение на случаите, в които се предлага споразумение, което е в нарушение на закона или морала, каквото по настоящото дело не се констатира. След като видът и размерът на наказанието, за което страните са се споразумели да бъде наложено на дееца и с което той се е съгласил е предвидено в закона и не противоречи на морала, за съда не съществува задължение да предлага промени в текста на постигнатото споразумение, тъй като същото е резултат от законосъобразно формираната воля на страните по делото.

Цитираната в искането на Главния прокурор съдебна практика на ВКС от една страна не е задължителна, тъй като се отнася до конкретни казуси и от друга не съдържа аргументи, които могат да се ползват в подкрепа на настоящото искане за възобновяване на делото. В първото цитирано касационно решение се касае до отказ да се приложи текста на чл. 55 от НК, с който осъденият се е съгласил и това съответства на тежестта на деянието, поради което искането му за възобновяване на делото на това основание е било оставено без уважение. Във вторият посочен казус, предмет на сключеното споразумение е съвкупност от тежки умишлени престъпления, извършени от осъденото лице в изпитателния срок на предходно осъждане, за които е било определено наказание „пробация“, което е прието за явно несъответно на тежестта на деянията и личната обществена опасност на дееца и до определяне на явно несправедливо наказание. Тази илюстрация на посочената в искането съдебна практика е в отговор на твърденията за „явна колизия с разпоредбите на чл. 35, ал.3 и чл. 36 от НК“, каквато по отношение на настоящото споразумение не се установява.

Изложените доводи за нарушение на материалния закон не са съобразени с правната уредба на диференцираната процедура по Г. Д. и девета от НПК и въведеният с нея правен институт на споразумението, който съдържа изключения от общия ред на провеждане на наказателното производство по дела от общ характер с цел постигане на приемлив компромис между интересите на държавното обвинение за бързина и ефективност на производството и тези на обвиняемото или подсъдимо лице чрез въвеждане на правна възможност за налагане на облекчена санкция, при положение, че деецът се признае за виновен по предявеното му обвинение и се съгласи с последиците от споразумението.

Съгласно текста на чл. 381, ал.4 от НПК със споразумението е допустимо да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, което определя неоснователността на възражението за нарушаване на принципа на законоустановеността на наказанието, което е индивидуализирано при условията на този привилегирован текст. След като законът допуска тази правна възможност, при постигнато съгласие на страните, разпоредбата на чл. 55 от НК следва да се прилага съобразно предвиденото в нея облекчение, съотнесено към вида и тежестта на установеното в закона наказание за извършеното престъпление.

С настоящото споразумение осъденият се е признал за виновен в извършване на две престъпления по чл. 354а, ал.1, пр.4 от НК и по чл.354а, ал.1, пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, / съгласно приетата със споразумението правна квалификация деянията се намират в реална съвкупност/ и се е съгласил за всяко едно от тях да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК от по 8 месеца лишаване от свобода и на осн. чл. 23, ал.1 от НК да му бъде определено едно общо най-тежко наказание в същия размер, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. На осн. чл.55, ал.3 от НК на осъдения не е наложено по лекото-наказание „глоба“, което се предвижда заедно с лишаването от свобода и по двете обвинения. Предвиденото за престъплението по чл.354а, ал.1 от НК минимално наказание е от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., при което с определяне на наказание от 8 месеца лишаване от свобода не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и материалният закон е приложен правилно, включително и в частта, с която не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“, което е в съответствие с текста на чл. 55, ал.3 от НК.

Доводите за завишена обществена опасност на личността на подсъдимия не намират опора в материалите по делото. В искането не е обективно поднесена информацията за съдебното минало на Г., за когото е посочено, че е осъждан четири пъти преди сключването на настоящото споразумение.

От данните по делото за предходната съдимост на осъдения се установява, че по отношение на първите по време предходни осъждания, които се намират в условията на съвкупност Г. е реабилитиран по право - с осъждането по н. о.х. д. № 73/2006 г. на РС - Царево, с влязло в сила споразумение на 31.10.2006 г. е определено наказание от 3 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, който е изтекъл на 31.10.2009 г., през който срок осъденият не е извършил друго престъпление, поради което да е следвало да изтърпи отложеното наказание, респективно от тази дата е настъпила реабилитацията по чл. 86, ал.1, т.1 от НК, която заличава последиците от осъждането му. Това осъждане се намира в съвкупност с осъждането по н. о.х. д. № 1445/2005 г. на РС-Г. О. /влязло в сила споразумение на 08.02.2006 г., с което е наложено наказание „глоба“/, по отношение на което също е настъпила реабилитация. / съгласно указанията от ТР 54/61 г. реабилитация по право е допустимо да настъпи и при няколко осъждания, които се намират в съвкупност/.

Актуални преди сключването на настоящото споразумение са две осъждания на Г., които също се намират в условията на съвкупност / споразумение по н. о.х. д. № 227/14 г. на ОС-В.Търново, влязло в сила на 18.06.2014 г. с наложено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години и споразумение по н. о.х. д. № 282/2014 г. на ОС – В.Търново с наложено наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години, което е в сила от 31.07.2014 г./ т. е. налице е едно предходно осъждане, което следва да бъде преценявано при определянето на личната обществена опасност на осъденото лице. При тези данни в контекста на актуалната престъпна дейност на Г., предмет на споразумението по настоящото дело, която е от месец юни 2022 г., т. е. осем години след последното му осъждане, не може да се възприеме тезата на прокурора, че личността на осъдения разкрива изключително висока лична обществена опасност, която да изисква по-строга санкция от определената със споразумението, което съдът е одобрил.

Не без значение е и обстоятелството, че предложението за сключване на споразумение е по инициатива на прокурора, който се е съгласил с последиците от него, в това число и относно размера на наказанието и определянето му при условията на чл.55 от НК.

Независимо, че е извън правомощията на ВКС в настоящото производство, следва да се посочи, че правната квалификация на деянията е определена неправилно, тъй като престъпната дейност на осъдения е квалифицирана като две отделни престъпления по чл.354а, ал.1 от НК, със съответната квалификация на деянията, при положение, че се касае за едно продължавано престъпление, което е извършено за времето от неустановена дата до 23.06.2022 г. през който период осъденият е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични вещества, което би следвало да се квалифицира като едно продължавано престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и 5, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Посоченото несъответствие в правната квалификация на деянието, за което е сключено споразумението в принципен план води до утежняване на положението на осъдения, тъй като извършеното от него единно продължавано престъпление е квалифицирано като две отделни деяния, извършени в условията на реална съвкупност, за които е определено общо наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК. В действителност, доколкото в производствата по Г. Д. и девета от НПК не се допуска приложението на чл.24 от НК положението на осъдения реално не е било влошено.

Независимо от това, констатираното несъответствие следва да се отчете при преценката на степента на обществена опасност на осъдения, която в искането на Главния прокурор е посочена като основание за възобновяване на делото, поради явна несправедливост на наложеното наказание, докато в действителност реалната правна квалификация на престъпната дейност, предмет на сключеното споразумение разкрива, че се касае за едно продължавано престъпление, а не за две отделни престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, което при всички случаи се отразява върху степента на обществена опасност на деянието в насока нейното занижаване и не изисква по-строга санкция.

Не без значение е и обстоятелството, че понастоящем осъденият е изтърпял наложеното му наказание и възобновяване на делото за увеличаване на вече изтърпяното наказание, което не се прецени за явно несправедливо би било в разрез с целите на наказанието по чл.36 от НК.

С оглед изложените съображения, не са налице основания за уважаване на искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело, по което не се констатира нарушение на закона или явна несправедливост на наложеното наказание, поради което същото следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 426, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно дело н. о.х. д. № 418/2023 г. на Окръжен съд – В. Търново и за отмяна на постановеното по същото дело определение № 13/22.08.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на осъдения Г. и на прокурора.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :