О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 972

гр. София,

05.03.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: В. Р.

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 647 описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Обжалвано е разпореждане от 23.05.2023 г., постановено по в. гр. д. №4375/2021 г. по описа на СГС, с което е върната частна жалба вх. № 271628/06.04.2023г.,с която е обжалвано разпореждане № 261374/23.02.2023г. по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София за връщане на касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д.№. 4375/2021г.

Частният жалбоподател К. И. Б. поддържа доводи за неправилност на разпореждането.Моли същото да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили становища от насрещните страни.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С решение по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София, след като частично е отменено решение по гр. д. № 59265/2017 г. по описа на РС – София, е признато за установено, че К. Б. дължи на „Топлофикация“ ЕАД сумата 28,20лева. Като е потвърдил решението в останалата му час съдът е признал за установено, че тя дължи и сумата 1607,32лева.

С касационна жалба от 13.12.2022 г. К. Б. е обжалвала решение по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София.

С разпореждане № 252/09.02.2023 г. на председателя на IV – г. о. на ВКС преписка с вх. № 1257 от 08.02.2023 г. на ВКС е изпратена на Софийски градски съд за администриране на постъпилата касационна жалба, съответно за извършване на преценка относно осъществяване на правомощията по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.

С разпореждане № 261374/23.02.2023 г. по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София съдията докладчик в изпълнение на указанията на председателя на IV – г. о. на ВКС е преценил, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1 ГПК с оглед цената на предявения иск заявена от ищеца в размер на 1813, 29 лв.

Препис от разпореждането е връчен на страната на 29.03.2023 г./лист 376 по делото/. С частна жалба вх. № 271628/06.04.2023 г. е обжалвано разпореждане № 261374/23.02.2023 г. а връщане на касационната жалба на К. Б. срещу решение по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София .

С разпореждане № 262571/07.04.2023 г. частната жалба на К. Б. е оставена без движение като на жалбоподателката е указано да внесе държавна такса в размер на 15 лв. и препис от разпореждането е връчен на страната на 15.05.2023 г. В срока за изпълнение на указанията е депозирана молба вх. № 276179/22.05.2023 г. адресирана до съдията докладчик, към която е приложена декларация по чл. 83, ал.2 ГПК с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса.

С обжалваното разпореждане № 263527/23.05.2023 г. по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София, без произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, е прието, че указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени и е върната частна жалба вх. № 271628/06.04.2023 г.

Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно константна практика на ВКС по молбата на страната – физическо лице – за освобождаване от внасянето на държавни такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно – дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати, преди да се произнесе по връщане на същата заради невнесена държавна такса. Тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, и на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, а също и служебно да събере такива. В същия смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, - че искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт.

В конкретния случай, въпреки че към молбата си по чл. 83, ал. 2 от ГПК жалбоподателката –ищца и в срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е депозирала молба вх. № 276179/22.05.2023 г., е представила декларация за материалното си и гражданското си състояние, и писмени доказателства за здравословното си състояние и за доходите си, въззивната инстанция вместо да извърши преценка дали тя разполага с достатъчно средства за внасяне на държавната такса, е върнала частната жалба против разпореждане № 263527/23.05.2023 г. по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на ГС – София именно поради невнасянето на държавна такса в посочен от съда срок. Въпросът за освобождаване на К. Б. от заплащане на такси по делото е обуславящ преценката за дължимост на държавна такса по частната жалба. Ето защо въззивният съдът в нарушение на процесуалния закон е върнал частната жалба преди произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото трябва да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Проверката за редовност на частната жалба се прави от администриращия съд, а това включва и въпроса дали се дължи освобождаване от заплащане на държавна такса.

Настоящия състав констатира, че по преписката се намира и жалба с вх.№3459/26.02.2024г., която също следва да бъде администрирана от СГС.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 4375/2021 г. по описа на Софийски градски съд .

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне съобразно указанията в настоящето определение.

Изпраща жалба с вх.№3459/26.02.2024г на ВКС за администриране от Софийски градски съд .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: