№ 3148

гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 684/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П. чрез адв. В. против решение № 169 от 10.04.2023 по гр. д. № 341/2022 г. на Окръжен съд – В. Т. и по касационна жалба на същото лице против решение № 414 от 01.08.2023 г. по посоченото дело, постановено в производство по чл. 250 ГПК.

О. К. „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Н. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за недопустимост на касационния контрол, доколкото първото обжалвано въззивно решение е произнесено по иск по дело с цена от 3 438 лв., а пък второто - по претенция (макар за изтекла законна лихва върху вземане по запис на заповед в горния размер, считано от 02.01.2001 г. до изплащането, която няма характер на самостоятелен иск, тъй като не представлява самостоятелно предявено притезание съгласно указанията с т. 10 от ТР № 2/25.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на ВКС, като провери служебно допустимостта на производството, намира следното.

Касационните жалби са недопустими.

Предмет на делото е предявения от П. И. П. против Кооперация „ВЗКАЧС – Съгласие 96“ иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност за вземанията, сумата по изпълнителен лист от 24.01.2001 г., издаден по ч. гр. д. № 21/2001 г. на Районен съд – В. Т. в размер на 3 438 лв., породена от запис на заповед от 07.06.1999 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.01.2001 г. до окончателното й изплащане (която сума ищецът е определил да възлиза на 8 310. 97 лв., изчислена към датата на подаване на исковата молба – 12.10.2021 г., с която е предявен искът по чл. 439 ГПК), за принудителното събиране на които суми е образувано изп. д. № 993/2015г. по описа на Д. К., ЧСИ с рег. № 728 и район на действие Окръжен съд – В. Т.

При тези данни се налага извод, че вземането (за главница и изтекла лихва) произтича от запис на заповед – абсолютна търговска сделка по чл. 1, т. 8 ТЗ, която е търговска независимо от качеството на страните по нея - в случая физически лица. В практиката на ВКС (вж. определение № 117 от 17.01.2024 г. по т. д. № 11/2024 г., определение № 100 от 9.05.2022 г. по т. д. № 1725/2021г., и двете по описа на I т. о., определение № 137 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 360/2020 г. на II т. о.) се приема, че съгласно мотивите на ТР № 3/23.02.22 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСГТК обективен и общопризнат критерий, по който се различават видовете дела, разглеждани по ГПК е материалното правоотношение, предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид, делото е гражданско, а ако за спорните материални правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и/или на специалните закони, отнасящи се до уредените в Част трета на ТЗ сделки, делото е търговско. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл. 365 ГПК, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и др.

В случая, с обжалваното въззивно решение (и това по чл. 250 ГПК за допълване на първото) е отхвърлен установителен иск по чл. 439 ГПК за недължимост на парично вземане по запис на заповед – в размер на 3 438 лв., по издаден на 24.01.2001 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № 21/2001 г. на РС – В. Т. ведно с обусловеното от него вземане за изтекла лихва в размер на 8 310. 97 лв. за времето от 02.01.2001 г. до окончателното изплащане, за събирането на които суми е образувано изп. д. № 993/2015 г. по описа на ЧСИ Д. К.. Така установителната претенция, предмет на настоящото дело, касае суми, чийто общ размер е под 20 000 лв. Следва да се посочи, че нормата на чл. 439 ГПК урежда процесуален ред за искова защита на длъжника в изпълнителния процес, който не променя характера на материалноправното основание на вземането, въз основа на което е издаден изпълнителният лист – функционално обвързано в случая с абсолютна търговска сделка, поради което и делото е търговско (в този смисъл е и определение № 1692 от 8.04.2024 г. по гр. д. № 4458/2023 г. на ВКС, III г. о.),

В обобщение, цената на предявения иск по чл. 439 ГПК не надхвърля законодателно определения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лв. и затова подадените касационни жалби (срещу основното и срещу допълнителното въззивно решение, подлежащо на обжалване по общия ред – арг. от чл. 250, ал. 3 ГПК) като изключени от касационен контрол са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Това обстоятелство пък изисква образуваното по тях производство пред касационния съд да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на П. И. П. против решение № 169 от 10.04.2023 по гр. д. № 341/2022 г. на Окръжен съд – В. Т. и против допълнителното решение № 414 от 01.08.2023 г. по същото дело и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 684/2024 г. по описа на ВКС, III г. о.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, с връчване и на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.