О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2885

Гр. София, 11.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.06.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №767/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Хан Аспарух“ АД, гр. Исперих срещу въззивното решение на Разградски окръжен съд по гр. д. №273/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. К. срещу касатора искове по чл.200 КТ, като на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.02.18 г. в размер на 29 407,24 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1540 лв. от същата злополука, ведно със законната лихва от посочените в решението дати за съставните части от тази сума.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима

В жалбата се прави искане за спиране на производството на осн. чл.292 ГПК, поради образуваното пред ВКС, ОСГК тълкувателно дело №1/23 г. по правния въпрос: Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване на осн. чл.200, ал.3 КТ?

Въпросът, видно от изложените в мотивите на въззивния съд решаващи изводи, е от съществено значение за спора, поставен е от касатора в изложението към жалбата му и по него е констатирана противоречива практика на ВКС, на част от която се позовава и касаторът в изложението си. Затова искането за спиране на производството е основателно и следва да...