О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1986
Гр. София, 23.04.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 18 април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Г. Г. Н. Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №821/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №3661/28.02.2024г. на Х. И. П. срещу въззивно решение №355 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. №401 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2023г. Според жалбоподателя решението е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при съществени нарушения на ГПК, при неправилно приложение на материалния закон, и е необосновано. Във връзка с недопустимостта на решението, касаторът излага, че съдът не е обсъдил възраженията му в писмения отговор от 20.01.2023г., че сделката за продажба от 2016г. е нищожна, но независимо от това е приел, че нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост, като счита, че без да има успешно проведен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД по отношение на тази сделка касаеща същия имот, то не може да има валидно решене за отмяна на дарението за същия този имот и възстановяване на запазена част. На следващо място твърди, че решението е неправилно, тъй като въззивият съд не е обсъдил представения по делото нотариален акт за продажба, като неправилно е приложил и ТР №3/29.11.2012г. Счита също, че съдът неправилно е изчислил стойността на наследствената маса и разполагаемата част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като касационно основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК излага, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, възприета в ТР №1/02.07.2021г. по т. д.№1/2019г. на ОСГТК на ВКС и ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС по следния материално правен въпрос обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл.30 от ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл.87 ал.З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл.87 ал.З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл.31 от ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81 от 20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].
Чрез постъпилия писмен отговор, ответникът по касационната жалба – Е. Г., чрез адв. Х., изразява становище за нейната неоснователност. Излага подробни съображения за допустимост на решението, като счита за неоснователни твърденията за неговата незаконосъобразност и необоснованост. В заключение моли същото да не бъде допуснато до касационно обжалване, като бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, насочена е срещу въззивно решение, попадащо в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:
Ищцата Е. И. Г. предявява против Х. И. П. с иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на майка им М. С. П., чрез намаляване на извършеното съгласно Нотариален акт №80 от 11.04.1979г. дарение в полза на ответника на втори жилищен етаж с идентификатор 10450.501.2400.1.2, с площ от 93кв. м. от двуетажната жилищна сграда с идентификатор [№], построена в ПИ с идентификатор [№] по КККР на В., находящ се на адрес: [населено място], [улица], както и да бъде отменено дарението на гореописаните недвижими имоти, обективирано в посочения по - горе нотариален акт до размер от 4/18 идеална част. Ищцата твърди, че с ответникът - неин брат, са единствени наследници на родителите си И. Х. П., починал на 29.07.2016г. и М. С. П., починала на 17.04.2020г. Скоро след смъртта на баща им, майка им М. П., извършила „възмездни правни действия“ в полза на брат й, с цел да не остави наследство. Излага, че към момента на смъртта си, настъпила на 17.04.2020г., майка не е притежавала никакво имущество като недвижими имоти, автомобили, парични влогове или други материални активи. Твърди, че за нея като наследник с право на запазена част, който не може да получи същата, е налице правен интерес да поиска намаляване на дарението на втория жилищен етаж с идентификатор [№]. до размера на 1/3 от наследството на майка . Поддържа, че ако този имот не е бил подарен от родителите й на ответника Х. П., то след смъртта на баща й през 2016г., майка й би притежавала на лично основание идеална част от този втори жилищен етаж, който е бил тяхна семейна имуществена общност. Излага също, с Нотариално завещание №1 от 21.03.2019г., извършено в дома на майка й, последната е завещала на внучката си М. Х. П. /дъщеря на брат й Х. П./ „цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на моята смърт“, като счита, че към тази дата /на съставянето/ майка й е притежавала единствено стопанска сграда - северен обор, който обаче впоследствие е продала на брат за сумата от 750лв., чрез договор, описан в Нотариален акт №26/12.03.2020г., т. е. се е разпоредила с това свое единствено недвижимо имущество, което около една година по - рано е „завещала” на внучката си с посоченото нотариалното завещание от 21.03.2019г. Счита, че завещанието е без предмет, тъй като майка й не само, че е продала единственото си недвижимо имущество, но не е оставила и нищо друго, вкл. и паричен влог, от което ищцата да възстанови изцяло или частично запазената си част от наследството. Според ищцата, то е нищожно и не поражда правни последици, въпреки, че е вписано в Службата по вписванията при РС - Велинград, в нарушение на закона и на константната съдебна практика, тъй като е било съставено извън нотариалната кантора. Предвид изложеното предявява искът по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарението по Нотариален акт №80/1979г. до размера, необходим до допълване на цялата й запазена част от процесния подарен имот, който е бил подарен на брат /18/18-ти/, като дарението се намали с размера на нейната запазена част, която е 4/18 и остане валидно до размера на 14/18 в полза на ответника - надареният брат Х. П.. Счита се, че в настоящото производство тя не би могла да предяви иск по чл.36, ал.1 от ЗН, тъй като е недопустимо да упражнява процесуалните права на ответника, който единствен има правото да прецени дали да задържи имота, като я възмезди по пазарната стойност на дела, или пък да предпочете целият съсобствен имот да бъде изнесен на публична продан в едно бъдещо делбено производство.
Ответникът Х. И. П., чрез писмения си отговор оспорва иска по чл.30, ал.1 ЗН. Твърди, че с Нотариален акт №135, Т. 2, peг.№4492, н. д.№333/2013г. през 2013г. родителите им И. и М. П. са учредили на дъщеря им Е. И. Г. безвъзмездно право на строеж на едноетажна сграда - краварник, със застроена площ до 602кв. м, в землището на В., местността „Б.“, застроена в ПИ с площ 753кв. м., с данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж 18293.30лв. Счита, че към наследствената маса по чл.31 от ЗН следва да бъде прибавена и половината от полученото от ищцата дарение - учреденото и безвъзмездно право на строеж на стойност от 18 293.30лв., което тя е приела /същото е било в режим на СИО/, като следва да бъде приспаднато посоченото дарение в размер на 9146.65лв. /1/2 от 18293.30лв./. Ответникът твърди, че съгласно Нотариален акт №126, том 1, рег.№1739 по н. д. №1243/2015г. Е. И. Р. и съпругът и Д. П. Р. са дарили на сина си П. Д. Р. право на строеж върху сграда - краварник/кравеферма за 14 крави и две юници/, със застроена площ от 211.30кв. м. с данъчната оценка на учреденото безвъзмездно право на строеж през 2015г. е 5907.20лв. Счита, че това дарение също следва да влезе при формиране на наследствената масата по чл.31 от ЗН, тъй като последващото му отчуждаване не е основание този имот да не бъде включен в наследствената маса. Ответникът оспорва размера на претендираните права заявени първоначално като 1/6 /или 3/18 ид. част запазена част от наследството на майка им М. П., съответно на 4/18 идеални части, като счита за недопустимо предявяването на чужди права пред съд. В заключение моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноски.
От фактическа страна, въззивният съд е приел, че М. С. П., починала на 16.04.2020г. е оставила Х. И. П. и Е. И. Г. за свои единствени наследници по закон. От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том І, дело №185/1979г., е установил, че през 1979г. И. Х. П. и съпругата му М. С. П. са дарили на малолетния си син Х. И. П. втори етаж от жилищна сграда, построена на около 85кв. м. в парцел VІІ, отреден за имот пл. №1414 в кв. 282, по регулационния план на [населено място], заедно със съответните Ѕ ид. части от общите части на сградата. С Нотариален акт за учредяване на право на строеж №135, том 11 ІІ, peг.№4492, н. д. №333/2013г., през 2013г. И. Х. П. и съпругата му М. С. П., в качеството им на собственици в СИО на Поземлен имот с площ от 753кв. м., съставляващ парцел 35 от масив 168, с кадастрален №168035, находящ се в местността „Б.“, и построената в същия едноетажна сграда, учредяват на дъщеря си Е. И. Г. безсрочно вещно правно на строеж на едноетажна жилищна сграда - Краварник, със застроена площ до 602кв. м. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №126, том I, рег.№1739 по н. д.№1243/2015г. ищцата, заедно със съпруга си Д. Г. е учредила в полза на сина си П. Г. право на строеж върху сграда - краварник, със застроена площ от 211,30 кв. м. в землището на В., местността „Б.“, застроена в ПИ, с площ от 753 кв. м. Установил е също, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №64, том ІІ, рег.№2476, дело №250/21.09.2016г., М. С. П. е продала на син си Х. П. 4/6 ид. части от съсобствения си недвижим имот, придобит в режим на СИО и по наследство, находящ се в [населено място], с административен адрес: [улица], представляващ поземлен имот, с площ от 668кв. м., ведно с 4/6 ид. ч. от построената в описания УПИ-8638, масивна жилищна сграда със застроена площ от 89кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от всички подобрения и приращения в имота. Представеното по делото нотариално завещание №1 от 21.03.2019г., съдът е приел за универсално по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН и придаващо качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Прието е за безспорно, че към момента на смъртта си, настъпила на 17.04.2020г., наследодателката М. С. П., починала не е оставила в наследство права и задължения, в т. ч. недвижими и движими вещи и задължения. От заключението на съдебно - оценителна експертиза, съдът е приел, че към момента на откриване на наследството, пазарната стойност на процесния втори етаж на сграда с идентификатор 10450.501.2400.1, със застроена площ от 93,00 кв. м., построена в Поземлен имот с ИД 10450. 501. 2400, е в размер на 66030лв., а пазарната стойност сградата с идентификатор [№], с функционално предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи 1, със застроена площ от 208,00 кв. м., построена в поземлен имот с идентификатор [№], в м.“Б.“ с площ от 753 кв. м. е в размер на 34320лв., а отстъпеното право на строеж за надстрояване е в размер на 5408лв. От допълнителната съдебно - оценителна експертиза, е приел, че към момента на откриване на наследството на М. С. П. пазарната стойност на процесния втори етаж е в размер 66030лв., а към м.02.2023г. е в размер на 103950лв.; пазарната стойност на правото на строеж върху процесния ПИ, към момента на откриване на наследството е 915,20лв., а към м.02.2023г. - 1888,64лв. Към момента на подаряването- 1979г., пазарната стойност на процесния втори етаж е в размер 11171 лв., а пазарната стойност на правото на строеж върху процесния ПИ, към момента на подаряването му е в размер на 125,16лв.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е посочил, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и, че споделя правните изводи на решаващия състав на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Приема за мотивирани изводите на последния относно основателността на предявения иск, предвид което е посочил, че същите не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост, след което е пристъпил към развиване на мотиви по изложените във въззивната жалба аргументи.
Във връзка с твърдяната от въззивника недопустимост и неоснователност на предявения иск, мотивирани от наличието на сделка, обективирана с Нотариален акт №64/21.09.2016г., с който майката на страните е продала на сина си 4/6 ид. части от цялата масивна жилищна сграда, ведно с 4/6ид. ч. от дворното място от 668кв. м. с идентификатор 10450.501.2400.1 на адрес: [населено място], [улица], въззивният съд е посочил, че липсата на отразяване на този нотариален акт в установените по делото факти в първоинстанционното решение не се отразява върху крайните му правни изводи касаещи уважаването на предявения иск. Изложил е, че тази сделка не е породила вещно - правни последици, доколкото М. П. не е имала никакви права на собственост върху този чужд имот към момента на извършването . Позовал се е на втората хипотеза в ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г на ВКС, ОСГК, според която вещно - прехвърлително действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. В случай, че не е такъв, то и вещнопрехвърлителният ефект на сделката не настъпва, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/- по аргумент на чл.21 от ЗЗД. Приел е, че доколкото именно тази хипотеза е налице, то няма основание да не се приеме констатацията, че Х. П. не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, респективно да се счита, че покупко - продажбата, извършена с цитирания по - горе НА от 2016г. е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж. За неоснователно е счел и възражението, че доколкото вторият етаж с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица] не съществува в КККР, то подареният етаж няма статут на самостоятелен обект. Посочил е, че попълването в КК на тази двуфамилна двуетажна сграда, реално противоречи на приложения като доказателство по делото Нотариален акт за дарение №80/11.04.1979г., съгласно който категорично се установява, че ответникът Х. П. е изключителен собственик на жилищния апартамент на втория етаж. Позовал се и на постановките в ТР №8/23.02.2016г. на ВКС, ОСГК, съгласно които, при режима на ЗУТ, записванията в действащите кадастрални карти и планове имат само декларативен характер, но не пораждат вещно - правни последици. Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението, направено в условията на евентуалност, че предявеният иск се явява частично основателен в по - малък размер, като е изложил, че изводите на първоинстанционния съд относно стойността на частите на подареното на ответника и съответно на ищцата са обосновани и съобразени с представените по делото писмени доказателства и заключения на вещите лице. В заключение е изложил, че споделя изцяло правните изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба се остави без уважение, като неоснователна.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Първият въпрос: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл.30 от ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл.87 ал.З от ЗЗД?“ не отговаря на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по смисъл на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Така формулиран въпросът не е от значение за изхода на спора по смисъла на разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., тъй като нито е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, нито е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Действително, по настоящото дело се установява, че след дарението от 1979г., общата наследодателка М. П. е продала на сина си 4/6 ид. части от имота, придобит в режим на СИО представляващ ПИ в кв. 282 с площ 668 к. м., ведно с 4/6 ид. части от масивната жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 89 кв. м. на сина си Х. П. с договор от 21.09.2016г., обективиран в НА №64, том 2, рег. 2476, дело №250/21.09.2016г. Според константната и непротиворечива съдебната практика /вкл. посоченото от кастора решение №483/15.07.2010г. по гр. дело №991/2009г. на ВКС/ продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно - транслативно действие. Именно в съответствие с тази практика, въззивният съд е приел, че сделката не е породила вещно - правни последици, доколкото М. П. не е имала никакви действителни права на собственост върху този чужд имот към момента на продажбата. Разрешението на въззивния съд кореспондира и на разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк. д. №3/2012г., че вещно-прехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни. Предвид което и съдът е счел, че доколкото тази продажба не е довела да промяна в собствеността, то същата по никакъв начин не се отразява на правото на ищцата да претендира намаляване на разпоредителната сделка, обективирана в договора за дарение на част от същия имот, валидно извършено през 1979г. Въззивният съд не е имал нито право, нито задължение да се произнася по въпроса дали договорът за покупко-продажба е развален, тъй като не е бил сезиран с такъв иск, но съобразно установената практика не е зачел неговото действие по отношение на ищцата, която се явява трето лице. Безспорно, сделката е действителна между сключилите я страни, и поражда права и задължения между тях както е уговорено, но правата на трети лица не се засягат от нейните последици, тъй като вещнопрехвърлителното действие на сделка не е настъпило след като праводателят не е бил титуляр на вещното право.
Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито се обосновава извод за недопустимост на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
По следващия въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, за който касаторът твърди, че е обуславящ изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС, не се констатира въззивният съд да е допуснал нарушение, изпълнявайки своята правораздавателна дейност в противоречие с установената съдебна практика. Напротив, именно в съответствие с нея, включително и с разясненията, съдържащи се ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК и множество решения, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е споделил фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, каквато възможност предоставя разпоредбата на чл. 272 ГПК. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, като е изложил собствени мотиви по аргументите, съдържащи се в нея. Доколкото този въпрос се поставя от касатора във връзка с твърдението му, че съдът не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. не е нищожна, то тук следва да се имат предвид и съображенията, развити по предходния въпрос досежно съответствието на извода на съда с константата съдебна практика.
По третия поставен материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл.31 от ЗН да се включва имот подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, съдържаща се решение №81 от 20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС.
В посоченото решение, съставът ВКС приема, че за да се разреши основният спор на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН дали дарението, чиято отмяна се претендира, следва да се намали или не, и в какъв обем, решаващият съд следва да разреши въпроса за т. н. свободно имущество от наследството, като следва да прецени има ли свободни наследствени имоти, от които наследникът със запазена част, заявил искането си по чл. 30, ал. 1 ЗН, да се удовлетвори или не. Прибавянето на дарение на недвижим имот, извършено от наследодателите в полза на наследника, заявил претенциите си за възстановяване на запазена част при формиране на наследствената маса по чл. 31 ЗН е задължително, доколкото дарението не носи белега на обичайно такова, касаещо движими вещи със сантиментална стойност или незначителни суми. Дарението на недвижим имот е придобиване на едно имуществено право без насрещна престация и последващото му отчуждаване било по административен ред или по волята на дарителя не е основание този имот да не се включи в наследствената маса и съответно с него да не се извърши прихващане по спора дали е нарушена или не запазената част от наследството на сънаследника, заявил иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. Не се констатира разрешението на съда по настоящото дела да е в противоречие с изложените разяснения. Първоинстанционния съд /към чийто мотиви е препратил въззивния/ е приел, че към момента на смъртта си на 17.04.2020г., наследодателката М. С. П. не е оставила в наследство права и задължения, като изрично е посочено, че няма недвижими и движими вещи и задължения. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 31 ЗН, е счел, че е наследствената маса следва да се включат безвъзмездно учреденото в полза на ищцата право на строеж, съгласно нотариален акт №135, том 2, peг. № 4492, н. д. № 333/2013г., както и дареният в полза на ответника втори жилищен етаж от процесната сграда, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот от 11.04.1979г. От заключението на съдебно - оценителна експертиза е приел, че към момента на откриване на наследството на М. С. П. пазарната стойност на процесния втори етаж на сграда с идентификатор [№] е в размер на 66030 лв.; пазарната стойност на селскостопанската сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 208,00 кв. м. в ПИ с идент. [№], е в размер на 34320 лв., а пазарната стойност на правото на строеж върху процесния ПИ, към момента на откриване на наследството е 915,20лв. Приел е, че наследствената маса е в размер на 33472,6 лв., като включва сумата от 33015 лв., представляваща Ѕ от стойността на дарения процесен втори етаж /66030 лв./ към момента на откриване на наследството /имотът е СИО между дарителя и съпруга му/ и сумата от 457,6 лв. представляваща 1/2 от стойността /915,2лв./ на дареното право на строеж към момента на откриване на наследството.
Противно на твърдението на касатора, съдът е посочил, че независимо, че след дарението, ищцата се е разпоредила със същото съгласно Нотариален акт № 126, том I, рег. № 1739 по н. д.№ 1243/2015 г., в полза на сина си П. Д. Р., като му е учредила право на строеж върху сграда – краварник, това обстоятелство е ирелевантно за спора. С оглед така направения извод, този имот не е бил изключен от наследствената маса, предвид което не се установява при определяне на същата съдът да се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. В съответствие с последната е било оценено учреденото в полза на ищцата право на строеж към момента на безвъзмездното му учредяване през 2013г., а не това, което в последствие е било изградено и прехвърлено, тъй като лисва основание в наследствената маса на наследодателката М. П. да се включва учреденото през 2015г. от ищцата Е. Г. в полза на нейния син право на строеж.
В заключение следва да се посочи, че по тези въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт съдебен акт. Не се установява и очевидна неправилност на решението, тъй като това е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, събрани по делото по отделно и в тяхната цялост, вкл. във връзка с приетите по делото заключения на СТЕ, без да нарушава правилата на логическото мислене, изводите за установените по делото факти се явяват обосновани. Не са налице допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти.
В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, на ответника, заявил такова искане, следва да се присъдят разноски за производството във Върховния касационен съд в общ размер на 800 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №355 от 27.10.2023г. постановено по в. гр. дело №20235200500401 по описа на Окръжен съд – Пазарджик за 2023г.
ОСЪЖДА Х. И. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.2, да ЗАПЛАТИ на Е. И. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата от 800.00 /осемстотин/ лв., представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.