О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 03.06.2024 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Ирина Петрова
Членове: Десислава Добрева
Мария Бойчева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 428 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Гама 2018“ ООД, представлявано от управителя М. Х. срещу решение № 549 от 09.08.2023г. по в. т.д.№ 538/2022г. на Апелативен съд София. С решението на въззивната инстанция след отмяна на решението за уважаване на главния иск с правно основание чл.647,ал.1,т.6 ТЗ е разгледан и уважен предявеният в евентуалност иск и е обявена за недействителна по иска на синдика, на основание чл. 649, ал.1 ТЗ, във вр. с чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Атлас 06“ ЕООД /н/, извършената от длъжника „Атлас 06“ непарична вноска в капитала на „Гама 2018“ на четири подробно описани недвижими имота, вписана в ТРРЮЛНЦ на 05.11.2018г. Потвърдено е решението на окръжния съд в частта, с която „Гама 2018“ ООД е осъдено да заплати на „Атлас-06“ ЕООД /н/ на основание чл.57,ал.2, предл. последно ЗЗД сумата от 389 380лв., представляващи стойността на имотите, внесени като непарична вноска.
В касационната жалба са изложени съображения за отмяна на въззивното решение на основанията по чл.281,т. 3 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че извършеният апорт представлява увреждащо кредиторите на „Атлас 06“ /н/ действие. С аргумент, че сделката е възмездна и, че срещу правото на собственост вносителят е придобил имущество - дружествени дялове от капитала на „Гама 2018“, се поддържа, че имущественото състояние на „Атлас 06“ е останало непроменено, тъй като стойността на апортната вноска е определена въз основа на експертна оценка. Касаторът счита, че за да се аргументира увреждащ характер на сделката, е необходимо имуществото на длъжника в резултат на извършената сделка да е намаляло, а това при апортна вноска е невъзможно. Възразява, че оглед специфичната правна същност на апорта не се достига нито до намаляване възможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника, нито до създаване/увеличаване на неплатежоспособността му. На второ място се оспорва правилността на извода за доказаност на твърденията на синдика за знание за увреждане от длъжника и от лицето, с което е договарял. Възразява се, че въззивната инстанция изрично е приела, че отсъства свързаност между дружествата, но неправилно е преценила, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил наличието на знание за увреждане от страна на „Гама 2018“. Касаторът навежда довод, че изводите на САС за знание за увреждането от лицето, с което длъжникът е договарял, са основани единствено на последващите действия, предприети от „Гама 2018“ - действията по разпореждане с процесните апортирани имоти в полза на трето лице. Възразява, че това действие не може да бъде приравнено на знание за увреждане.
В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на въззивното решение „като постановено в противоречие с практиката на ВКС - основание за отмяна по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК“ по въпросите:
1/ „Може ли да се приеме, че в частния случай, когато извършващ непаричната вноска е търговец, самото извършване на непаричната вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл.72 и чл.73 ТЗ - като особен вид отчуждаване на имущество, представлява само по себе си, с оглед на правния си характер, увреждаща кредиторите сделка?“ Посочени са решенията на ВКС по т. д.№ 2530/2016г. на 1 т. о. и решението по т. д.№ 3484/2014г. на 2 т. о. относно възмездния характер на апорта срещу който вносителят придобива дялове или акции. Отново се излагат съображенията, че след апорта имущественото състояние на апортиращия е останало непроменено.
2/ „Представлява ли всяко действие, чрез което по някакъв начин се затруднява удовлетворението на кредитора, увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, или само действие, което води до намаляване имуществото на длъжника е такова?“ Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика - решенията на ВКС по гр. д.№ 1783/17г. на 3 г. о., по т. д.№ 1168/16г. на 2 т. о. и по гр. д.№ 5981/14г. на 4 г. о., увреждащо действие е налице, когато то намалява възможността кредиторът да се удовлетвори от имуществото на длъжника и предполага длъжникът да създава/увеличава неплатежоспособността си.
3/ „Може ли да се приеме, че е налице знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал.1, изр. 1 и изр.2 ЗЗД, поради обстоятелството, че лицето, с което длъжникът е договарял, се е разпоредило с процесните имоти в полза на трето лице?“ Според касатора въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решението по т. д.№ 2530/2016г. на 1 т. о. относно знанието за увреждане на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, което знание ще е налице, ако физическо лице от състава на съответния орган на дружеството или съответните отговорни служители, знаят за него.
4/ „Необсъждането на всички доказателства води ли до необоснованост на решението на въззивния съд?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
5/ Въведен е довод за очевидна неправилност по съображенията за логическо противоречие между обсъдените доказателства и направения въз основа на тях извод. Изложените съображения са: От материалите по делото безспорно се установява, че не е налице знание на „Гама 2018“ за увреждащия характер на сделката. Към датата на извършването на непаричната вноска липсва каквато и да било свързаност между дружествата и това твърдение е лесно установимо от публично достъпната информация в ТРРЮЛНЦ. При това положение, в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД, с оглед което е в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, да обоснове приложимостта на хипотезата на чл. 135 ЗЗД и съответно да докаже основателността на иска си.
Постъпил е писмен отговор от синдика на „Атлас 06“ЕООД/н/, с който се оспорва основателността на касационната жалба и на искането за допускане на касационното обжалване.
Фактите по делото, въведени с исковата молба и приети за безспорни са следните:
„Атлас 06“ ЕООД е учредено през 2008г. В полза на „Юробанк“АД дружеството е учредило ипотеки от 2008г., 2009 и 2010г., които са подновени.
На 26.10.2018г. дружеството чрез едноличния собственик на капитала М. П. е взело решение да апортира четири недвижими имота, върху които са учредени ипотеки в полза на банката, в капитала на „Гама 2018“ ЕООД, последното дружество - вписано в ТР на 30.04.2018г. с управител М. Х..
На 26.2018г. е взето решение за увеличаване на капитала на „Гама 2018“, „Атлас 09“ е приет за съдружник, за съдружник е приета и Н. П. - дъщеря на едноличния собственик на капитала на „Атлас 06“, която също е апортирала свой имот. На 05.11.2018г. обстоятелствата, вследствие увеличаването на капитала и приемането на съдружници, са вписани по партидата на „Гама 2018“, което дружество е преобразувано в ООД.
На 15.11.2018г. е учредено дружество „Л. Проект“ЕООД.
На 10.12.2018г. „Гама 2018“ ООД приема решение за продажба на търговското си предприятие на „Л. Проект“, на тази дата е сключен договор по чл.15 ТЗ и това обстоятелство е вписано на 30.01.2019г.
На 26.02.2019г. „Л. Проект“ е предоставило под наем на „Атлас 09“ недвижимите имоти, които са били предмет на апорта. На 26.06.2019г. „Л. Проект“ ЕООД е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност, открито с решение от 10.10.2019г.
По молба на „Юробанк“АД от 22.06.2020г. е открито производство по несъстоятелност на „Атлас 06“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2018г. В списъка на приетите вземания за включени тези на банката, обезпечени с договорните ипотеки на недвижимите имоти, идентични с тези, предмет на апорта.
Въззивната инстанция е отрекла основателността на извода на първоинстанционния съд, че сделката е сключена между свързани лица - извод, мотивиран от окръжния съд със съображенията, че при увеличаване на капитала на „Гама 2018“ е сключена тристранна сделка - апорт на имот, както от „Атлас 06“ с едноличен собственик М. П., така и апорт от нейната дъщеря Н. П. - свързани лица, които стават съдружници в „Гама 2018“ООД. Съставът на САС е приел за недоказано наличие на свързаност между длъжника и насрещната страна по сделката по смисъла на чл. 647,ал.1, т.6 ТЗ във вр. пар.1 ДР на ТЗ и за ирелевантна свързаността между апортиращите, поради което е счел, че уваженият от Благоевградския ОС иск с правно основание 647,ал.1,т.6 ТЗ е неоснователен и решението в тази част подлежи на отмяна.
При съобразяване, че е предявен в евентуалност иск по чл.135,ал.1 ЗЗД въззивната инстанция е подложила на изследване наличието на фактическия състав на тази разпоредба.
По отношение на преценката дали е налице увреждащо действие по смисъла на чл.135,ал.1 ЗЗД е прието, че такова действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Мотивирано е, че апортната вноска на длъжника е увреждащо кредитора действие с оглед интереса на кредитора да обезпечи вземането си в пълен размер без затруднения, тъй като: води до трансформирането на ликвиден актив /движимо и недвижимо имущество/ в дружествени дялове, стойността на които зависи от имущественото състояние на придобилото актива дружество, което е променлива величина, върху която длъжникът не може да оказва влияние по начин, гарантиращ правата на кредитора; принудителното изпълнение срещу дружествени дялове е по - трудно осъществимо и несигурно, предвид специалния ред за изпълнение върху тях /чл.517 ГПК/. Обосновано е, че разпореждането с процесните имоти, ипотекирани в полза на „Ю. Б. АД, който е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника, чрез апорт/непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, е увреждащо кредитора действие, с оглед интереса на кредитора да обезпечи вземането си в пълен размер без затруднения, т. е. налице е увреждане за кредитора. За неоснователни са приети възраженията на „Гама 2018“ ООД: че атакуваната сделка няма увреждащ характер, тъй като имущественото състояние на „Атлас 06“ЕООД след апортната сделка е останало непроменено, тъй като срещу правото на собственост на процесните имоти дружеството е получило съответния брой дялове от капитала на „Гама 2018“ ООД, като стойността на имуществото, респ. номиналната стойност на дяловете са определени на база приета тройна оценителна експертиза. Даден е отговор, че в практиката на ВКС увреждащият характер на атакуваната сделка се преценява не само с оглед равностойността на престациите, а се извежда от последиците на разпоредително действие извършено от длъжника - дали обективно се намалява имуществото на прехвърлителя и възможността на кредиторите да се удовлетворят от него /чл.133 ЗЗД/. Отново е акцентирано на трансформирането на ликвиден актив - недвижимо имущество в дружествени дялове с променлива стойност и на по - трудно осъществимото принудително изпълнение върху дружествени дялове.
Знанието за увреждане от длъжника въззивната инстанция е приела за несъмнено установено от обстоятелството, че в отговора на исковата молба „Гама 2018“ ООД е посочило, че М. Х. в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на „Гама 2018“ „е била напълно наясно с факта, че върху апортираните имоти има вписана ипотека…“. С оглед на това е изведен основният решаващ аргумент, основан на преценката на признанието на този факт по реда на чл.175 ГПК.
Като втори аргумент е изложено и обстоятелството, че ответникът „Гама 2018“ не е оспорил твърдението в исковата молба на синдика, че нотариалните актове за ипотеките са вписани и този факт е публичен.
Като трето съображение е посочено, че знанието за увреждане по смисъла на чл.135, ал.1, изр.1 и изр.2 ЗЗД се установява и от последващите действия от „Гама 2018“ ООД, което след вписване на увеличението на капитала по партидата му /05.11.2018г./ в изключително кратки срокове - на 10.12.2018г., се е разпоредило с процесните имоти в полза на „Л. проект“ ЕООД; последното дружество след вписване на 30.01.2019г. на прехвърлянето на търговското предприятие в търговския регистър по партидата му, е отдало процесните имоти под наем на длъжника с договор за наем от 26.02.2019г, а на 10.10.2019г. е обявено в несъстоятелност. Обосновано е, че като последица от всички извършени действия от длъжника, от лицето с което е договарял -„Гама 2018“ ООД/, и от третото лице - „Л. проект“ ЕООД, в много кратки срокове процесните имоти са излезли от капитала на несъстоятелния длъжник, преминали са през патримониума на дружеството в което са апортирани, след което са се оказали в масата на несъстоятелността на трето лице, а това безспорно затруднява „Ю. Б. АД - кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на длъжника да реализира вземането си в универсалното принудително изпълнение на своя длъжник,
При тези съображения внасянето на непаричната вноска в капитала на „Гама 2018“ ООД е обявена за недействителна сделка по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Атлас 06“ ЕООД на основание чл.649,ал.1 ТЗ във вр. с чл.135,ал.1 ЗЗД и е потвърдено решението на ОС Благоевград за осъждането на „Гама 2018“ ООД да заплати на „Атлас 06“ ЕООД равностойността на имотите, внесени като непарична вноска.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Въззивната инстанция е дала конкретен отговор дали процесният апорт може да бъде квалифициран като увреждаща кредиторите на несъстоятелността на длъжника сделка, а не е разсъждавала по общо зададения първи въпрос. Поради това той е изцяло хипотетичен, т. е. не съдържа съществена предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС, което изключва и наличието на въведената допълнителната предпоставка за допускане на обжалването по първия въпрос. В решение по т. д.№ 2530/2016г. на 1 т. о. на ВКС е споделено становището, че при осъществен апорт длъжникът се лишава от собствеността върху недвижим имот, представляващ актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива за по-продължителни периоди от време. В казуалната част на решението по т. д.№ 3484/2014г. на 2 т. о. на ВКС като съответстващи на практиката на касационната инстанция са споделени съображенията, че с апорта длъжникът обективно уврежда кредиторите си, тъй като с непаричната вноска се лишава от правото на собственост върху недвижими имоти, намалява ликвиден актив от своето имущество, както и че полученият от длъжника срещу непаричните вноски финансов актив не гарантира в еднаква степен възможност за удовлетворяване на кредитора поради обуславянето на реалната стойност на придобитото от имущественото състояние на дружеството и предвид по-трудно осъществимото принудително изпълнение отколкото върху недвижимите имоти.
Не са налице предпоставките за допускане на обжалването и по втория въпрос. Трайна е практиката на ВКС, че преобразуването на един сигурен актив - недвижим имот в несигурен такъв - дружествен дял уврежда кредиторите на длъжника, тъй като пазарната стойност на дружествените дялове е функция на стойността на активите и пасивите, която е динамична величина, върху която кредиторът не може да влияе и за разлика от имуществения актив - недвижим имот, е по-лесно икономически обезценяем. Въззивното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. С решението по гр. д.№ 1783/2017г. на 3 г. о. е постановено, че увреждащо е всяко действие, с което се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. В решението по гр. д.№ 5981/2014г. на 4 г. о. е даден отговор, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Решението по т. д.№ 1168/2016г. на 2 т. о. на ВКС не дава разрешение в контекста на поставения въпрос. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по третия въпрос пряко произтича от неговото несъответствие с правните аргументи на въззивната инстанция, която е изложила три самостоятелни групи съображения, въз основа на които приема за установено знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял. Разпореждането с процесните имоти в полза на трето лице е само едно от последващите действия от „Гама 2018“ ООД, което е посочено като трети пореден аргумент на въззивната инстанция по отношение наличието на субективния момент - знанието за увреждане. Следователно въпросът не засяга същинската правораздавателна дейност, осъществена от въззивния съд при произнасянето по този въпрос. Неосъществена е и въведената допълнителна предпоставка - даденото разрешение с решението по т. д. № 2530/2016г. на 1 т. о. на ВКС (когато се иска обявяване на недействителност по реда на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД на апорт/непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, знанието за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, е предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск), е изцяло съобразено от въззивната инстанция, която е подложила на подробно изследване наличието на знанието за увреждане от дружеството, в чийто капитал е апортирана непаричната вноска.
Четвъртият въпрос от изложението е твърдение и оплакване за неправилност поради необсъждане на доказателства, който в случая освен че не съдържа аргументация, не съответства и на подробните правни аргументи в мотивите към обжалваното решение. Той също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите. В тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдението си за очевидна неправилност касаторът не държи сметка, че изводите на съда не са основани на съображения за свързаност между апортиращото и приемащото апорта дружество по смисъла на чл.647,ал.1,т.6 ТЗ във вр. с пар. 1 от ДР на ТЗ. Същевременно декларативното изявление, че „от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че не е налице знание на „Гама 2018“ ЕООД за увреждащия характер на сделката“ освен, че е ирелевантно за въведения порок „очевидна неправилност“, не съответства на множеството анализирани от въззивния съд факти.
Разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 549 от 09.08.2023г. по в. т.д.№ 538/2022г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: