Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на десети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Я. ЧЛЕНОВЕ:К. А. В. А. при секретар З. Б. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от председателяС. Я. по адм. дело № 2764/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Вивагард“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, [улица] срещу Решение №6031 от 03.11.2020 г. на Административен съд – София град по административно дело №871/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Вивагард“ ЕООД срещу Заповед №3286з-3758 от 30.09.2019 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“, с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. а) от Закона за частната охранителна дейност на дружеството е отнет лиценз №1613 от 26.05.2011 г. за извършване на охрана на имущество на физически или юридически лица. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – „Вивагард“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че преди 2018 г. е извършил незначителни плащания към Националната агенция за приходите, но понастоящем не разполага с писмени доказателства. Сочи, че адресите му са два, както и че съдът не е отчел, че административно-наказващият орган го е уведомил да получи оспорената заповед по телефона и не е бил търсен по време на административно-наказателно производство. Неправилно административно-наказващият орган е уведомил управителя на фирмата в качеството му на физическо лице за издадения акт, но не го е уведомил по същия начин за започване на административното производство.

Счита оспорената заповед за постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. Д. К., Адвокатска колегия – Видин.

2. Ответникът по касационната жалба – директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, счита същата за неоснователна.

Обжалваното решение е правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Р. П..

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. На 26.05.2011 г. на „Вивагард“ ЕООД е издаден лиценз №1613 за извършване на частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) – охрана на имуществото на физически или юридически лица. В лиценза е посочен адрес гр. София, [адрес].

2. На 10.07.2018 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ постъпва уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от публичен изпълнител с приложен списък на непогасените публични задължения на „Вивагард“ ЕООД в размер над 5 000 лв.

3. На 13.11.2018 г. заместник-директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изисква от публичния изпълнител допълнителна информация относно вида на публичните задължения на „Вивагард“ ЕООД.

4. На 06.12.2018 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ постъпва информация от публичния изпълнител относно вида на публичните задължения на „Вивагард“ ЕООД. Посочено е, че публичните задължения не са разсрочени или спрени, наложен е запор на четири моторни превозни средства и на банкови сметки и е образувано изпълнително дело.

5. На 21.01.2019 г. директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изготвя съобщение до „Вивагард“ ЕООД за започване на административно производство за отнемане на лиценза на дружеството.

6. На 04.02.2019 г. съобщението е изпратено чрез пощата на „Вивагард“ ЕООД на адреса по седалище и управление – гр. София, [улица], от където е върнато непотърсено.

7. На 16.08.2019 г. директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изисква от публичния изпълнител допълнителна информация относно вида на публичните задължения на „Вивагард“ ЕООД.

8. На 13.09.2019 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ постъпва информация от публичния изпълнител относно вида на публичните задължения на „Вивагард“ ЕООД. Посочени са новите публични задължения на „Вивагард“ ЕООД, които не са разсрочени или спрени, както и че няма промяна относно образуваното изпълнително дело.

9. На 30.09.2019 г., със Заповед №3286з-3758, директорът на Главна дирекция „Национална полиция“, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. б) ЗЧОД отнема лиценза на „Вивагард“ ЕООД за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД – охрана на имущество на физически или юридически лица.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Приема, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че за започналото административно производство жалбоподателят е уведомен чрез поставяне на съобщение на електронната страница на органа. С оглед на довода на жалбоподателя за неуведомяването му за започналото административно производство приема в случая неуведомяването за несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е довело до лишаването му от право на защита.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. По делото е безспорно, че дружеството има публични задължения, по отношение на които не е допуснато разсрочване или отсрочване. За обезпечаването им е наложен запор на имущество на дружеството. С оглед на това е осъществена хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. б) ЗЧОД.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила не сочи. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Единственият довод на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон е свързан с преценката на съда за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Преди да се произнесе по довода на касатора съдът счита за необходимо да посочи, че производството за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност не е административно-наказателно, а административно, тъй като отнемането на лиценза не е административно наказание. С оглед на това доводите на касатора относно характера на производството като административно-наказателно и на органа, като административно-наказващ са неотносими.

Безспорно е, че съгласно чл. 26, ал. 1 АПК органът е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Тази разпоредба е гаранция, че органът ще постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди възраженията на заинтересованите лица, т. е. тя е гаранция за законосъобразността на постановения акт. В случая, както обосновано приема и първоинстанционният съд, единственият релевантен за законосъобразността на акта факт е наличието на публични задължения на касатора, които не са отсрочени или разсрочени. Този факт е служебно известен на органа с оглед на задължението на публичния изпълнител по чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК да уведоми органа, когато задължението е по-голямо от 5 000,00 лв. и не е представено обезпечение. Но този факт е известен и на касатора, тъй като за публичните задължения спрямо него е наложен запор на четири броя моторни превозни средства и на банковите му сметки, като наложеният запор не обезпечава задълженията му, както и защото по отношение на него е образувано изпълнително дело.

Следователно в случая първо, на касатора е известен факта на дължими от него публични задължения и то в размер над 5 000,00 лв. Второ. Органът служебно е уведомен за този факт. Трето. В хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. а) ЗЧОД органът няма какви други факти и обстоятелства да установява, защото единственият факт, който е основание за издаване на акта му, е именно наличието на публични задължения на лицето, на което е издаден лиценз за частна охранителна дейност. С оглед на това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая неуведомяването на касатора за започването на административното производство не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като всички релевантни за издаване на акта факти и обстоятелства са надлежно установени и известни както на органа, така и на адресата на акта. Нещо повече, на касатора е известен факта, че информацията за публичните му задължения служебно е изпратена на органа, тъй като това е изрично регламентирано в чл. 182, ал. 2, т. 2 ДОПК, а органът, с оглед на чл. 49, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 47, т. 2, б. а) ЗЧОД, е длъжен да отнеме лиценза. Наред с това обясненията и възраженията на касатора не биха могли да доведат до промяна на извода на органа, тъй като той няма правомощие да преценява други факти и обстоятелство освен наличието на публични задължения, които не са разсрочени или отсрочени.

Следва също така да се посочи, че в хода на съдебното производство касаторът нито е оспорил релевантния факт, нито е ангажирал надлежни доказателства, които да доказват обратното. Доводи за недължимост на публичните задължения касаторът не сочи и в касационната жалба.

С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6031 от 03.11.2020 г. на Административен съд – София град по административно дело №871/2020 г.

ОСЪЖДА „Вивагард“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, [улица] да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“, седалище и адрес гр. София, бул. А. М. №1 100,00 (сто) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Соня Янкулова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Калина Арнаудова

/п/ Весела Андонова