Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 44/16.02.2010 г. на Административен съд В. Т., Втори състав, постановено по адм. д. № 541 по описа за 2009 г. на този съд в частта, отменяща РА № 150900028/26.03.2009 г. на ТД на НАП - Плевен в частта, потвърдена с решение № 265/29.06.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на "Великови" ООД - гр. Л. за 2006 г., на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО отм. със сумата в размер на 188 521,89 лв., определени са задължения - корпоративен данък за внасяне в размер над 4 290,89 лв. и лихви в размер над 1 219,67 лева. Касаторът обжалва решението и в частта за присъдените разноски в размер на 1 134,74 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл.209, т.3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново административният съд неправилно е отменил РА за определения корпоративен данък относно 2006 г. в размер на 28 278,28 лв. и акцесорни лихви в размер на 8 337,92 лева. Касаторът счита, че съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, не е преценил правилно доказателствената сила на посочените в решението доказателства. В следствие на това е формирал погрешно вътрешното си убеждение, несъответстващо на действителното фактическо положение. Отделните оплаквания са конкретизирани в жалбата. Касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на дружеството.

Ответникът по касационната жалба - "Великови" ООД - гр. Л., ул. "Малчика" 43А, редовно призован не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

Съдът е установил, че "Великови" ООД е придобило с договор от 26.06.06 година търговското предприятие на ЕТ "Поси 93 - Р. Д., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Представен е баланс на предприятието на едноличния търговец. Според ревизиращият орган с покупката на предприятието за дружеството е налице приход в размер на 188 521,89 лева, представляващ разлика между активите на предприятието и платените средства за неговата покупка (1000 лева). Тази разлика е квалифицирана като извънреден приход по смисъла на чл.18, ал.3 ЗСч., поради което е следвало да бъде отчетена като такъв чрез съответното счетоводно записване. При неговата липса е нарушен принципа за текущото начисляване, което е основание за увеличаване на ФР по реда на чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО отм. . Съдът е разгледал като спорни следните въпроси: какъв е правилния начин за счетоводното записване и дали сумите, попадащи в счетоводна сметка 493 трябва да се третират като актив за приобретателя при прехвърляне на търговското предприятие. По време на административното обжалване са представени доказателства относно внасянето на парични средства, формиращи натрупванията по сч. сметка 493, за които се твърди че представляват заемни средства от ЕТ и от И. В. (съпруг на Р. Д.). Депозирани са още мемориални ордери за взети счетоводни записвания във връзка с внесените средства. Изслушано е заключение по ССчЕ, в което е констатирано, че направените записвания по МО, банкови документи и ПКО кореспондират с взети счетоводни записвания при дружеството жалбоподател. Заключението не е оспорено и съдът го е кредитирал. Направил е извод, че отразените като прехвърлени суми не следва да намерят отражение при определяне размера на пасивите на прехвърленото предприятие. Констатациите на приходните органи били в противоречие с приложимия СС 22 "Отчитане на бизнескомбинации". Регламентацията на т. н. "отрицателна репутация" е дадена в т.7 от стандарта - като отрицателна репутация се отчита всяко превишаване на стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви в придобиващото предприятие над първоначалната стойност на придобиването. Административният съд се е мотивирал, че неправилно е изчислен размера на отрицателната търговска репутация. Допълнено е, че само сумата, надвишаваща справедливите стойности на всички разграничими непарични активи, в това число и материалните запаси, следва да се отчете веднага като приход в придобиващото предприятие в годината на придобиване. Посочено е, че в конкретния случай стойността на вземанията от клиенти и доставчиципо сч. см. 411 в размер на 149 877,88 лв., ще бъде отчетена като разход в следващи годишни данъчни периоди. Съответно приходите от тях следва да намерят отражение за бъдещи периоди. Оттук е формулиран обобщаващият извод, че приходният орган е трябвало да включи в справедливите стойности на придобитите активи и стойността на придобитите материални запаси и вземания и след изчисляване на сумата, надвишаваща справедливите стойности и на тези нетни активи, да определи по - нисък размер на отрицателната търговска репутация, която трябва да се признае за приход за годината на придобиване. Относно блокираните парични средства за наложено задължение на ЕТ по представения РА е посочено, че независимо от осчетоводяването задълженията са изискуеми по силата на материалния данъчен закон. Съдът е акцентирал още върху констатациите по ССчЕ (стр.7 - 8).

Решението в обжалваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

В резултат на осъществената покупка на търговското предприятие е възникнал приход по смисъла на т.4.4. от Общите разпоредби на СС. Видно е, че в следствие на сделката са придобити нетни активи на стойност, която е доста по - висока от цената по договора. Основателно е оплакването на касатора според който е налице нарастване на икономическата изгода през процесния период под формата на придобиване на активи. Приходът от сделката е извънреден, защото тя не представлява обичайна дейност по смисъла на параграф 1, т.11 от Закона за счетоводството. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице (стр.7 - 8) без да съобрази хипотетичността на направената констатация. Това е така, защото вещото лице изрично е записало, че неговите констатации са такива, ако се приемат твърденията на представителя на дружеството. В съдебно заседание М. Б. е обяснила, че практически тя е изготвила вариант, който е актуален ако се приемат възраженията. Освен това в случая приходният орган е включил вземанията в справедливите стойности на придобитите активи. Придобивайки вземанията, придобиващото търговско предприятие придобива правото да получи паричния им еквивалент от съответните страни, тоест за конкретната събрана сума счетоводните записвания ще отразяват увеличаване на паричните средства в касата и намаляване на вземанията. При разпита си вещото лице Банчева е заявило, че не са му били представени документи, доказващи произхода на внесените суми. Очевидно не може да се приеме за доказано обстоятелството, че средствата представляват даден паричен заем. Освен това, установено е че в преобладаваща част от документите са посочени като основания захранване на сметка, разходи за фирми и други. Справката пък с протокола от 14.09.2009 г. установява факта, че юрисконсулт Русева е оспорила датата и съдържанието на 3 бр. мемориални ордера, изходящи от счетоводството на ЕТ "Р. Д.". Във връзка с оспорването дружеството не е ангажирало доказателства. Същевременно данните от счетоводния баланс на едноличния търговец към 30.06.2006 г. не показват наличието на задължения, представляващи прехвърляем пасив. Нито едноличния търговец, нито придобиващия субект са признали счетоводно съществуването на горепосочения пасив, респективно той няма как да участва при формирането на отрицателната репутация. Приходният орган законосъобразно е взел предвид паричните средства, представляващи краткотраен актив, посочен съответно в баланса на ЕТ. Без значение е тяхното неосчетоводяване от "Великови" ООД, след като в договора по чл.15 ТЗ не е записано тяхното изключване от предмета на сделката. Напротив ревизираното дружество е нарушило т.3.1 от СС2, тъй като не е отчело положителна или отрицателна репутация, като разпоредбата на т.7.3 от стандарта е неприложима в настоящия казус.

Решението като неправилно в обжалваната част, трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на дружеството.

Решението е неправилно и в частта за разноските, имаща характера на определение. За първоинстанционното производство трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 376 лв. на Д "ОУИ" - В. Търново. Съдът не присъжда такова възнаграждение за касационното производство, тъй като в него страната не е била защитавана и представлявана.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл.221, ал.2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ,

като неправилно решение № 44/16.02.2010 г. на Административен съд В. Т., Втори състав, постановено по адм. д. № 541 по описа за 2009 г. на този съд в частта

, отменяща РА № 150900028/26.03.2009 г. на ТД на НАП - Плевен в частта

, потвърдена с решение № 265/29.06.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на "Великови" ООД - гр. Л. за 2006 г., на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО отм. със сумата в размер на 188 521,89 лв., определени са задължения - корпоративен данък за внасяне в размер над 4 290,89 лв. и лихви в размер над 1 219,67 лева, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

, като неоснователна жалбата на "Великови" ООД - гр. Л., ул. "Малчика" № 43 А против РА № 150900028/26.03.2009 г. на ТД на НАП - Плевен в частта

, потвърдена с решение № 265/29.06.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - В. Търново, с която е извършено увеличение на финансовия резултат на "Великови" ООД - гр. Л. за 2006 г., на основание чл.23, ал.2, т.11 ЗКПО отм. със сумата в размер на 188 521,89 лв., определени са задължения - корпоративен данък за внасяне в размер над 4 290,89 лв. и лихви в размер над 1 219,67 лева. ОСЪЖДА

"Великови" ООД - гр. Л., ул. "Малчика" № 43 А, ЕИК по БУЛСАТ 114670168 да заплати на Директора на Дирекция "ОУИ" - В. Т. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 376 лв. за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М.

М.М.