Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Г. С. Г. - Карлово, против решение № 911 от 25.09.2008 г. по адм. дело № 665/2007 г. на Административен - Пловдив, VІ състав, с което е отхвърлена жалбата му в качеството му на наследник на С. Г. С. срещу Заповед № 287/12.03.2007 г. на Кмета на О. К., с която е възстановено правото им на собственост само върху новообразуван имот пл. № 1866, местност "Бадемлика" в землище на град Карлово с площ от 0.379 дка. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ като е изходил от разбирането, че не заповедта, а плана на новообразуваните имоти (ПНИ) одобрен от областен управител по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя собствеността и че пред областния управител е трябвало да се реши правото на собственост, а не общинския кмет трябвало да издаде заповед, която била производна на плана. Според него обжалваната заповед е издадена в нарушение на § 4к, ал. 7 защото липсва посочване защо собствеността им е ограничена само в размер на 0.379 квадратни метра от целия им признат за възстановяване имот от 2800 кв. метра в местността "Яса тепе" ("Бадемлика") в землището на град Карлово. По тези и други изложени в жалбата съображения моли решението да бъде отменено и спора решен по същество, като се уважи жалбата му или по преценка делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни за прилагането на закона указания.
Ответникът - Кмета на О. К., чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представя писмена защита.
Ответниците - Д. П. Л. от с. Г. И., обл. Пловдивска и П. Д. Л. от гр. К., не заявяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна С. Г. А. от гр. П., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че подадената касационна жалба е в срок и са изложени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но намира, че решението на АС - Пловдив е недопустимо, защото е постановено след като е починала страна в процеса (С. Л.) и това е станало преди да се проведат устните състезания. Затова би следвало да се приложат разпоредбите на чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 911 от 25.09.2008 г. по адм. дело № 665/2007 г., в производство по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 28а ППЗСПЗЗ и глава Х, раздел І от дял ІІІ на АПК, Административен съд - Пловдив, VІ състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. С. Г. и С. С. Л., гр. К., в качеството им на наследници на С. Г. С. срещу Заповед № 287/12.03.2007 г. на Кмета на О. К., с която е възстановено правото на собственост на наследници на Ст.Г. С. върху новообразуван имот с пл. № 1866, местност "Бадемлика", землище гр. К., с площ от 0.379 дка, при граници и съседи: север - имот пл. № 1850 /Стефка Г. А./, изток - имот пл. № 9530 /полски път/, юг - землищна граница, запад - землищна граница.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е мотивиран фактически и от правна страна административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, в съответствие с целта му. В разпоредбите на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ изрично се изброява съдържанието на заповедта на кмета, с която се възстановява собствеността върху новообразуваните имоти - номер на имота от ПНИ, местоположение, граници, съседи, размер, наличие на сгради и тези изисквания са спазени. Съдът е констатирал от представения регистър към ПНИ отразяване на имота, възстановен с оспорената заповед на името на наследници на С. Г. С. и запис за площ от 0.379 дка, при което положение кметът на общината не е имал друга възможност, освен да издаде процесната заповед, определяйки за жалбоподателите придобиването право на собственост върху размера земя, определен с влязлата в сила заповед на областния управител. Претенциите до целия размер на възстановения имот могат да бъдат реализирани по пътя на изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно.
С оспорената заповед № 287 от 12.03.2007 г. Кметът на О. К. е възстановил правото на собственост на наследници на С. Г. С. върху новообразуван имот с пл. № 1866 в местност "Бадемлика" землище гр. К., с площ от 0,379 дка, при граници и съседи (конкретно изброени за четирите посоки на света).
Заповедта е издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изречение първо от ПЗРЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразувани имоти за местността "Бадемлика" землище гр. К., община гр. К., одобрен със Заповед № 601/29.10.2004 г. на Областен управител на област П., Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ на ОС "ЗГ" гр. К., издадено по заявление № 123 по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ „възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота”, а според чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота се издава въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4, а това е планът на новообразуваните имоти. Следователно правното основание на образуваното пред Пловдивския административен съд производство е това по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, точно както е и квалифицирано от него. Това е последният етап от земеделската реституция, като преди това се развиват няколко други производства - задължително административни, а в случай на обжалване и съдебни. Без да проследява тяхната хронология, настоящият състав намира, че следва да се спре само на последното производство - това, което служи като основание за издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно - производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. В § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.) е предвидена поредна възможност за заплащане стойността на земята от ползвателите, респ. техните наследници. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Когато претендираните от бившите собственици по земеделската реституция земи се намират в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Затова и в решенията на поземлените комисии (общинските служби по земеделие и гори или наименовани понастоящем само общински служби по земеделие) не се посочват граници (съседи), а се описват само размерът, местността и землището, в която са се намирали земеделските земи - раздадени на ползватели или останали държавни (общински).
Обжалван или не, в конкретния случай от данните по делото е видно, че планът на новообразуваните имоти на местност "Бадемлика", землище гр. К. е влязъл в сила и според него на наследниците на С. Г. С. е отреден имот с пл. № 1866 с площ от 379 кв. метра.
След като заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то тя трябва да съответства на неговото съдържание. В случая е налице пълно съответствие с ПНИ и издаденият административен акт е законосъобразен.
В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Пловдив е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно. Във връзка с възраженията на представителя на Върховната административна прокуратура настоящият касационен състав счита, че съдебното решение не е недопустимо. Действително първоначалната жалбоподателка С. С. Л. е починала преди постановяване на решението и в диспозитива фигурира нейното име, но при режима на призоваване, уреден в чл. 137, ал. 7 от АПК, съдът не е бил длъжен и респективно не е имал правна възможност да констатира този факт служебно и своевременно. Едва при връчване на съобщенията за изготвеното решение се установява, че лицето е починало, но неговите наследници - Д. П. Л. и П. Д. Л. са конституирани в процеса, получили са препис от съдебния акт, при което същите са имали възможността да го обжалват пред по-горната съдебна инстанция. Като не са упражнили това свое процесуално право по свое желание, правото им на защита не е нарушено от страна на съда, а от друга страна решението ги обвързва по силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК.
С оглед всичко изложено до тук, обжалваното от Г. С. Г. решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 911 от 25.09.2008 г. на Административен съд - Пловдив, VІ състав, постановено по адм. дело № 665/2007 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Г. Г.
Г.М.