Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. чл.160, ал.6 от данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба от "В. М."АД-гр. М. против решение №489 от 04.01.2008 г. по адм. д. №565/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА №1200256/05.05.2006 г. на ТД на НАП-гр. М., потвърден с решение №315/23.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр.В. Т. за определени данъчни задължения по ЗКПО за 2000 г. вследствие на преобразуване на финансовия резултат със сумата 33 669 лв. на основание чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО, представляващи непризнати разходи по 11 бр. фактури, издадени от ЕТ"Алиса-А. Б."-гр. В. и ЕТ"Юркрис-Л. П."-гр. С.. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ"-В.Търново не е взел становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателна.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не са опровергани констатациите на ревизията за недоказаност на разходите документално, включително и с фискален бон от електронен касов апарат и за липса на регистрирани ЕСКАФП и ЕСФП при издадателите на фактурите, поради което преобразуването на финансовия резултат по реда на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО със сумите по процесните фактури и определените данъчни задължения на тази база са законосъобразни. Решението е правилно.

Възражението, което касаторът поддържа пред настоящата инстанция е, че е налице влязло в сила решение на ВАС, с което е признат данъчен кредит по същите данъчни фактури, поради което и разходите по същите следва да се признаят и е незаконосъобразно приложението на разпоредбата на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО, тъй като разходите са доказани документално.

Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни и са неотносими към настоящия спор.

Изискването разходите да се докажат документално по реда, установен в съответните нормативни актове, включва и задължението фактурата да бъде придружена с фискален бон от ЕСКАФП или ЕСФП, което се извлича от Наредба №4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Процесните фактури са издадени през м.10.2000 г. и за този период търговците са били задължени съгласно §6 от ПЗР на Наредбата да приведат дейността си в съответствие с наредбата, като е даден срок до 31.12.1999 г., който срок е изтекъл към периода в който са издадени процесните фактурите.

По делото не са ангажирани доказателства за това, че търговците имат регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация ЕСКАФП или ЕСФП, респективно - не са представени и фискални бонове към фактурите, тъй като такива не са издавани. По реда на цитираната Наредба №4 фискална касова бележка се издава за всяка извършена продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ. При издаване на фактура фискалната касова бележка задължително придружава фактурата.

Данъчно задълженото лице не е изпълнило изискването да докаже документално разходите с първични счетоводни документи, съставени в съответствие с цитираните нормативни актове, т. е. с фискални бонове в съответствие с наредбата и поради това финансовият му резултат за 2000 година законосъобразно е увеличен на основание чл.23, ал.2, т.13 от Закона за корпоративното подоходно облагане и са му определени допълнителни данъчни задължения.

Възраженията на касатора, че е признат данъчен кредит по процесните данъчни фактури с влязло в сила решение на ВАС, постановено по адм. д. №10949/2004 г. са неотносими към настоящия спор. Видно от цитираното решение със същото е отменен частично ДРА №219/27.05.2002 г. на ТДД-Монтана, потвърден с решение №499/31.08.2002 г. относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 3839, 96 лв. по 6 бр. фактури, издадени през м. октомври 2000 г. от ЕТ"Алиса-А. Б." и е потвърден отказа по отношение на 5 бр. фактури, издадени през м.10.2000 г. от ЕТ"Юркрис-Л. П."-гр. С.. Въпреки че настоящият спор касае част от същите данъчни фактури - 6 бр. издадени през м. октомври 2000 г. от ЕТ"Алиса-А. Б.", по които не е признат разход по реда на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО, не е налице преюдициалност на вече решения спор спрямо настоящия. Касае се за различни данъчни задължения - по ЗДДС и по ЗКПО, предпоставките за определяне на които са различни и е недопустимо смесване на разпоредбите от различните материални закони, както нееднократно е постановявал в съдебните си актове Върховният административен съд. Предпоставките по чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО са налице в случая, поради установената липса на фискален бон към данъчните фактури. Признаването на данъчен кредит по тези фактури със съдебно решение, не обосновава извод за документална обоснованост на разхода, съобразно с изискванията на ЗСч, във вр. ЗКПО и за незаконосъобразност на обжалвания в това производство РА.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и по чл.221, ал.2, предл. първо от АПК върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №489 от 04.01.2008 г. по адм. д. №565/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. Ф.Н.